Инджи Арал - Лилаво

Тесногръдите хора в Гюзелсу можеше да я осъдят, но поначало да живеят в малък град, беше грешка. Трябваше да живеят в голяма вила в Истанбул. Баща му не трябваше да мирише на земя и праз, а да притежава фабрика, да облича двуредни сака и да пуши дебели пури. А майка му да се разхожда с коли, чиито шофьори й отварят вратите, да заповядва на слугите и да обикаля из къщи с украсени чехли и ярки пеньоари. Защото по нищо не отстъпваше на онези, които притежаваха подобни неща. Веднъж разкри тези свои чувства пред нея. Тя с изненада го погледна, очите й се бяха напълнили, не знаеше какво да каже, накрая се приближи до него и го прегърна.

— Как ти хрумват такива неща? — каза тя. — Такива жени са от висшето общество. Ние не сме бедни, но не можем да бъдем като тях, чедо мое.

— Ще бъдеш, ще бъдеш — настоя Илхан. — Един ден ще стана фабрикант и ще ти осигуря такъв живот.

Майка му нямаше роднини. Нито майка, нито баща, леля, стринка, чичо или племенници. Според онова, което разказваше — отраснала в богато религиозно семейство от Мугла, което я взело от сиропиталището, когато била на седем годинки. Едва завършила началното си образование, я отписали от училище и се превърнала в помощница и духовна спътница на осиновителите си, които били в напреднала възраст! Но когато навършила осемнайсет, някои техни постъпки я обидили и избягала от тях. Намерила си работа в цигарената фабрика в Измир, наела си стая в къщата на самотна и болна жена, като в замяна щяла да й готви и да я гледа. Собственичката била далечна роднина на приятеля на баща му Ибрахим — Алтъ Ахмед. Една вечер при свада в някакъв бар в Измир разцепили веждата на баща му, а приятелят му Ахмед, за да го укрие от полицията, го завел в дома на роднината си, където живеела Сехер — така се запознали майка му и баща му. Заради една разцепена вежда. После се харесали и се оженили.

Колкото повече Илхан растеше, толкова по-невероятна му се струваше тази история. След смъртта на майка си разбра от документите, че датата на женитбата на майка му и баща му е след рождената дата на брат му Армаган. Това бе често срещано явление в малките градове и селата и той не се замисли много. Понякога майка му пееше, обхваната от неуместна, прекалена веселост, а понякога внезапно се затваряше в себе си и се отчуждаваше. Тези кратки мигове на отчужденост бяха насочени повече към баща му и се проявяваха, когато той използваше някоя неприлична дума или се държеше грубо.

Илхан твърде рано се досети, че родителите му са свързани от обща тайна. Баща му криеше виновния, а майка му се бе вкопчила в него с робска признателност… През следващите години Илхан започна да мисли, че може да е свързано със сексуалната им връзка, че е възможно само във всекидневния живот да изглеждат толкова различни, а в леглото — да са постигнали дива, но пълна хармония. Дива, защото понякога забелязваше следи от нея по тялото на майка си. Няколко пъти Илхан бе станал свидетел как тя с груби псувни се разбунтува срещу баща му. А когато той се нахвърли върху нея, тя се бе борила до смърт. Много по-късно щеше да разбере, че тези сблъсъци, които предизвикваха ужас у децата, може би са първичен, но неизбежен начин за комуникация в една връзка, където думите „любов“ и „обич“ не съществуват. Но все пак между тях съществуваше странна връзка, изградена върху страстта. Защото, каквато и да беше причината, събрала ги в началото, те изпитваха нужда един от друг. Когато бяха разделени, по лицата на всеки от тях се изписваше някакъв унес и тревожна самота. А докато бяха заедно, постоянно бяха обсебени от невидимата битка, която водеха помежду си и която по някакъв начин ги свързваше.

Баща му беше от мъжете, които считаха, че жените се състоят от два крака и онази тайнствена дупка между тях. Беше ревнив и ревността му се коренеше именно в това схващане. Беше възпитан така и до края на живота си направи всичко възможно, за да държи жена си и дъщеря си настрана от света. Бяха му втълпили, че жената е определена само за мъжа, който по някакъв начин ще я заслужи. Разбира се, при условие че винаги внимателно ще следи останалите мъже, хвърлили око на същата плячка. Мъжествеността означаваше проницателност, с помощта на която можеше да се пребори всяка грижа, която жените създават на мъжете, състояние, което изискваше да е умел и съвършен, и той самият бе напълно убеден, че в това отношение притежава повече от необходимото.

Майка му вършеше домашната работа с физическа наслада и усърдие, които не произтичаха пряко от факта, че е стопанка на дом, мъж, деца и вещи. Почти цялото си време прекарваше у дома. Като се изключат погребенията на много близки на мъжа й роднини и сватбите, не ходеше на никакви събирания, а със съседите избягваше да създава по-трайни отношения. Гордееше се с пестеливостта си, с умението да поднася на масата вкусно сготвени ястия, със снежната белота на чаршафите, не изказваше мнението си, с изключение на лаконичните критики, свързани с възпитанието на децата на някои техни близки или към нарушителите на обществените порядки. Единственото, за което упорито настояваше, бе синовете й непременно да учат, при това в най-добрите училища.