Инджи Арал - Лилаво

— Не съм направила нищо, което да те нарани — беше казала жена му. — Не ти изневерих, не те обидих. Примирих се с изневерите ти, с лошото ти отношение към мен. Може и да не съм отговорила на всичките ти желания. Но ти така бързо се издигна, че ми беше трудно да следвам твоите постоянно променящи се очаквания. Ти се превърна в друг човек в сравнение с този, за когото се омъжих и… превърна живота ми в пустиня.

Като се имаше предвид обитаваното от нея тясно житейско пространство, в което господстваха простотия и сляпа чувственост, от която на човек му се повдига, Реван бе права. Понякога самият той се учудваше как в продължение на толкова години се бе възприемал, живял и представял като различен човек. В младостта си определяше себеподобните си като „конформисти на управляващата прослойка“. Въпреки че не беше човек на революциите, се считаше близък до левите движения. Беше приел социализма като средство за разбиране и оценка на света и все още мислеше така. Но в реалния живот бе принуден да върши онова, което всеки друг на негово място би направил. Едва двадесетгодишен бе видял как проектът за ненасилие, който умовете на нацията и интелектуалците се опитваха да развият в интерес на обществото, както и усилията за повеждане на организирана борба, бяха смазани и доведени до крах. И като много свои приятели разбра, че личният успех и власт са по-достъпни и лесни от общите битки. Така започна да се бори от свое име.

Продаде останалите от баща му земи и натрупа капитал; закупувайки парцели, построи вили и осигури първата си печалба. После построи блокове — първо в Анкара, а след това в Истанбул — и ги продаде. Когато стана съдружник в голяма фирма, й осигури добра печалба, благодарение на трудолюбието си и умението да довежда до успешен край всяко нещо, с което се е захванал. Благодарение на усилията му в арабските страни и тюркските републики от бившия СССР осъществиха редица строителни обекти. Издигна се бързо и щом името му започна да се чува, основа собствена фирма и заработи самостоятелно. След построяването на два големи хотела от международни вериги в Истанбул и Измир, навлезе в туристическия бранш. Тази бърза крива на възхода изненада и него самия.

След влизането си в бизнеса престана да се интересува от политика, но като бизнесмен, който участва в големи държавни търгове, реши, че е в негов интерес да стои близо до либералното дясно управление, чиято звезда изгря след преврата през осемдесетте 3. Това му поведение в решителна степен окрупни бизнеса му до днешните мащаби.

Излезе на балкона. Утринта бе хладна и действаше тонизиращо. Погледна към морето. Слънцето разстилаше златните си лъчи върху наситеносинята вода и се отдръпваше към чертата на хоризонта, а там се подаваше изпод облаците и се издигаше нагоре като прекрасно червено петно, разпръсквайки турскосини, маслинени и виолетови нюанси в синевата на небето.

Цветните плажни чадъри се бяха обагрили в цвета на изгрева. Един хотелски служител подравняваше бавно пясъка и го почистваше. Хотелът се състоеше от дълга триетажна сграда и около тридесет самостоятелни къщички пред нея, пръснати сред алеите и цветята на градината. Откъм страната на плажа върху каменната настилка имаше голям басейн, ресторант, кафе-бар, детски кът и други помещения. Малко по-далеч от този комплекс, в отделен със зеленина район се намираха великолепната вила, която Илхан бе построил за себе си, и две по-малки вили за гости. Въпреки че не се занимаваше лично с хотелските работи, той контролираше всичко. Прекарваше лятото тук, оттук ръководеше бизнеса си. В отделни случаи прескачаше за няколко дни до Истанбул и Измир.

Изведнъж се развълнува. Подготовката за празника довечера беше започнала преди седмица. Щеше да бъде градинско парти край басейна, в което да се включат и гостите на хотела. Синът му се бе родил на този ден преди една година. Днес щяха да украсят всичко с цветя, свещи, играчки и балони. Приготвяха голяма торта със снимката на сина му върху нея. Точно в полунощ щяха да изстрелят фойерверки. Донякъде всичко това бе банално, но въпреки дългото обсъждане с Ренгинур така и не измислиха нещо по-оригинално.

Преди няколко дни беше поканил сестра си, но тя му отговори, че няма да дойде. Откакто преди година почина синът й, почти не излизаше. Онази някога красива жена се бе състарила от мъка. Пиеше до умопомрачение. Трябваше сам да отиде да я вземе, не да праща шофьора. А дали ще дойде и онова жалко същество, мъжът й? Едва ли. Илхан се гнусеше от него като от бездомно псе.