Инджи Арал - Лилаво

На всичкото отгоре мръсницата се назлъндисвала за онази красива вила, дето във всяко ъгълче имаше неин труд и нейни спомени. „Не мога да живея в къща, където витае сянката на друга жена — казвала тя. — Разбира се, че ще витае, моята сянка ще стои зад врата ти!“ Каква префърцуненост! Докато копелето растеше в корема й, онази жена се возеше в колите като кралица, без да изпитва никакъв свян, шофьори я довеждали до комплекса и я отвеждали обратно! Бившата комшийка й разказваше. Майката на девойката също дошла, онази портиерска жена се събличала по бански и се правела на велика край басейна! Сигурно е тръгнала да окачва и сушени чушки по прозорците. Боже мой, Илхан, как можа да стигнеш дотук? Толкова ли изглупя? Купил вила в Йеникьой 4и я подновил от основите до покрива с материали от Европа само защото онази кучка искала така. Щели да живеят там след ремонта. А на бракоразводното дело се пазареше за двата апартамента! Дано повръщаш кръв, развратнико!

„Жалко за нервите ми“, помисли, гледайки треперещите си ръце. Остави го да си намери белята, остави го да върви докъдето може. „Човек сам копае гроба си. Ти ми беше казал това, Илхан Саджит, забрави ли!“

Вече десет дни Фикран бе на вилата в Чешме 5. Ако тя не беше до нея, ако не познаваше толкова добре характера на Илхан, той щеше да я стъпче, щеше да е в доста по-жалко положение. Сестрицата й помогна в най-трудните й дни, опита всичко, даже се моли на Илхан, за да го вкара в правия път. Илхан не обичаше Фикран, смяташе я за простовата, себична и алчна егоистка, която се надува с гордостта на човек от низините. Не че нямаше право по отношение на някои нейни качества — липсата на вкус, поведението й на кавгаджийка и махленската й бъбривост, когато се ядосаше. Но животът й не беше лек.

Когато се пренесоха във вилата на Босфора, Фикран заедно с малката си дъщеря се нанесе в тази къща, която бе собственост на Реван. Тъкмо тогава бе починал съпругът й от токов удар, падайки от четвъртия етаж. Смъртта му причини големи неприятности на Илхан, но за Фикран бе освобождение, защото Меджит не го биваше за нищо и бе нехранимайко. Работеше по строежите на Илхан, изпълняваше разни поръчки, надзираваше работниците. Припечеленото залагаше в конни надбягвания или на комар по кафенетата и не мирясваше, докато не вземеше насила от Фикран малкото пари, които тя с мъка си докарваше, ходейки от врата на врата, за да продава перилни препарати.

С обезщетението, което получи от фирмата, Фикран отвори магазинче за чорапи, но фалира, преди да изкара и година. Разори се или й беше скучно да седи в магазина, продаде го по-скъпо, отколкото го бе купила. Реван не можеше да отрече онова, което мъжът й направи за сестра й, като я взе под опеката си. Регистрира я на работа във фирмата, години наред й плащаше осигуровки. Така тя придоби правото на пенсия. Тогава сестра й обожаваше Илхан. След като се отърва от мъжа си, Фикран промени прическата и тоалетите си, вкусовете й станаха изтънчени. Записаха Кумру в частно училище и накараха Илхан да плати вноските за обучението й. Преди няколко години, когато Илхан не прояви интерес, Реван записа Кумру на свое име и я осинови. Сега момичето учеше в Америка и не беше ясно дали ще има достатъчно пари, за да успее да се задържи там. Илхан ги шокира с думите: „Е, вече е ваша работа. Пет години учи, аз бях дотук“.

От деня, в който се разбра за бременността на любовницата му и станаха за резил пред всички, а Илхан подаде молба за развод, Реван и Фикран живееха в тази стара къща. Като се замисли, и изглеждаше невероятно, че след толкова години, прекарани в блясък и охолство, пак се върна в този вехт апартамент, за да се приюти при сестра си. Искаше да ремонтира жилището, да го обзаведе семпло, но оригинално. Обаче за това трябваха доста пари. Илхан се прояви като голям скъперник при развода, въпреки че бе виновната страна. Освен вилата в Чешме не й даде нито пари в брой, нито нещо друго. Ясно бе като бял ден, че се е уговорил с нейния адвокат, който играеше двойна игра. Като видя накъде отиват работите, Фикран накара Реван да го освободи.

Новият адвокат поиска много пари. Да наеме хора, да проучи и установи богатството на Илхан, да изготви доклад за влошеното материално и морално състояние на Реван в резултат от неправдата, която е изтърпяла. Да се намерят свидетели, да се дадат рушвети и подаръци където е необходимо. Разноските бяха големи, а делото трудно. В крайна сметка под давлението на Фикран, Реван за съжаление се принуди да обяви за продан апартамента си в Етилер 6. Чакаха три месеца и като не се яви купувач, го продадоха под реалната му стойност на хората, които живееха в него под наем. Всъщност не й се щеше, но Фикран все повтаряше, че друг изход няма. „Принудени сме. По-нататък ще си купиш по-хубав. Делото е заплетено, не виждаш ли, летим към ръба на пропастта!“