Инджи Арал - Лилаво

Нямаше да й е лесно да стои вкъщи и да брои часовете до вечерта. Още отсега всяка минута й се струваше прекалено дълга. По-добре до обяд да прегледа вестниците, а след това да отиде на фризьор, във фитнеса или в мола, за да убие времето. На бърза ръка си направи кафе. Отиде до вратата и взе оставените там вестници. Седна във фотьойла и запали цигара. Онази вътрешна тревога все още си беше на същото място. Ушите й бучаха, дланите й се потяха. Трябва да разпита за тези хапчета за подмладяване, дали има ефект от тях, и да си ги набави. Чудо, така ли? Дали, ако станеше пак на двадесет, щеше да съумее да изживее живота си другояче? Тези глупави жени, дето ги наричат известни личности, всъщност само използваха шанса, че са се родили красиви или надарени. Но Реван бе в групата на жертвите. В категорията на губещите. Не бе спечелила обществено положение. А и те бяха силни и свободни. Но засега, само засега! Животът не е толкова лесен. И на тях ще им поднесе неприятни изненади. Сега притежават всичко, но утре? Ето, само едно земетресение — и всичко рухва.

Огледа големия хол, претъпкан с вещи. Със свито сърце плъзна поглед върху предметите, които някога с радост бе купувала, избирайки скъпи мебели от оказиони и антиквариати. Бюфет с виенско огледало, маса за хранене, позлатени полилеи, абажури, китайски вази, две насрещно поставени кожени канапета тип „Честърфийлд“ и голяма старомодна стъклена масичка. Във високия бюфет бяха поставени сребърни предмети, кани, сервизи за чай. Пред големия прозорец все още стояха на местата си два тапицирани в тъмносиньо и оръфани по краищата фотьойла, в единия от които седеше сега, старо корито за тесто, което ползваше за поставка на вестници, и макар да бе решила, че трябва незабавно да изхвърли тези вещи, които бяха по вкуса на Фикран, не успя, защото я затисна умората от събитията. Някога бе купувала тези неща с голямо желание. Беше ги обикнала, щастлива бе от тяхното съществуване. Сега обаче всички й се виждаха тежки, грозни и излишни.

В този апартамент на „Каламъш“ се нанесоха по времето, когато Илхан напредна в бизнеса и от немотията изведнъж се видяха в охолство. И започнаха да живеят и да се обличат като богатите. И се пристрастиха да купуват и да пълнят къщата си с купища отвратителни мебели, смятани за антики. Бяха години на преход към свободна пазарна икономика, витрините изведнъж се напълниха с лъскави вещи, които привличаха погледите. Дни, когато всичко бързо се износваше и не успяваха да следват модата, която всеки месец се менеше. Апартаментът им също беше остарял за по-малко от три години. Керамичните плочки за банята, ваната, вратите, подовите настилки по необясним начин бързо ставаха демоде, гипсовите корнизи, бюфетите, килимите изглеждаха евтини, износени и безвкусни.

Когато се преместиха във вилата на Канлъджа, която бе направил Илхан, ултрамодерна вила сред потънал в зеленина жилищен комплекс, с просторен изглед към морето, оборудвана с най-съвременна охранителна техника, от стария апартамент пренесоха само един Айвазовски — „Буря в морето“, спечелен на търг, и два натюрморта, за които се говореше, че били много ценни. Но Илхан се бе сдушил с онзи сноб, дизайнера, и не пожелаха да окачат картините в хола. Според тях бяха фалшификати. Реван бе увеличила и няколко семейни фотографии, за да ги окачи на различни места из къщата. Няколко снимки — на годежа с Илхан, на вилата или пред Айфеловата кула в Париж например. Имаше и снимка на баща й с войнишка униформа, на която изглеждаше много приятно и приличаше малко на Реван. Тя настоя поне нея да окачат в хола. Но Илхан не й разреши.

— Ама сега всички окачват снимки на предците си — беше казала Реван.

— Но твоят баща беше не генерал, а сержант — беше отговорил „големият бизнесмен“ Илхан Саджит.

Ето с такъв човек беше живяла. Точно двадесет и седем години. С човек, който постоянно я обиждаше и унижаваше и смяташе за лошо всичко, свързано с нея и семейството й. Добре де, а той самият какъв беше? Ръцете й нервно трепереха, докато оставяше кафето си върху масичката. Ти не си ли син на градинар? Баща ти не е ли селянин, отраснал с налъми, а майка ти не е ли жена, за която не е известно от коя дупка е излязла? Ама какво семейство! Не е ли негодник синът на чичо ти, който се моли по пет пъти на ден и същевременно чука осиновената си дъщеря. Не е ли брат ти комунист, а сестра ти алкохоличка? Мръсници! С пари не се става човек, нищо не се е променило. Гониш шейсетте, а се повлече по една уличница, дъщеря на портиер, и опропасти живота ни заради кефа на оная ти работа! Какъв ли кеф е това! Фикран нали казваше, че сигурно с хапчета чука момичето, така е, другояче не би могло да бъде!