Инджи Арал - Лилаво

През следващите дни почувства облекчение и смелост. Крачките й станаха леки, започна да се облича модерно и предизвикателно, апетитът й секна, отново пропуши, отслабна с няколко килограма. Връзката й започна като игра. Опита се да прелъсти младия човек и когато успя, неусетно се оплете в това приключение. Но сега не желаеше да се задълбочава в него. Срамуваше се от угризенията на съвестта, които тогава изпитваше в продължение на няколко месеца.

За вечерта избра кремава блуза без ръкави и панталон в лилаво. Вдигна празния куфар. През това време дочу музиката, която отново бяха пуснали в бара край басейна. Това означаваше, че обедната почивка е приключила. Ще се оплаче на Илхан. Сложили на бара две щури момчета и кой знае защо, никой не се дразнеше от силната музика. Отвори прозореца, но отвън нахлу непоносима жега. Като пуснеше климатика, изведнъж пък ставаше студено. Във времето се усещаше колебание и някакво учудване от смяната на сезоните. Изведнъж се почувства силно отпаднала. Бавно дръпна пердетата. Отиде до леглото и полегна. Затвори очи. Пред погледа й оживя образът на Тамер.

Запознаха се, когато бе дошъл в училище като ръководител на една постановка, която подготвяше театралният състав. Бе доста едър, но съразмерен, мургав мъж на около тридесет и пет. Когато влезе в директорския кабинет, Фиген усети вълнение. Може би защото бе готова на това, а може би защото подсъзнателно се бе съгласила е нещо подобно, още като го видя, разбра, че това е любовникът, когото първичните й инстинкти дебнеха в засада. Небрежна, но старателно подбрана спортна дреха, дързък поглед, остра брадичка, едри ръце, плътни, хищни устни. Ако не бе в това душевно състояние, Фиген щеше да прецени, че е отблъскващ. В първия момент тя бегло го погледна и видя, че докато я чака, разговаря с някого, седнал небрежно във фотьойла, поставил крак върху крак, високомерен, със самоуверена, подигравателна усмивка и очебийно самочувствие.

След това бяха останали насаме в стаята. Когато говореха, думите искряха, погледите, които си разменяха, бяха заредени с електричество. Фиген искаше да промени посоката на тези объркващи, зловещи вълни, но не успяваше да овладее думите, които изговаряше.

Обърна се в леглото. Не желаеше да мисли за онзи мъж. Отвори очи. Огледа се, стана и взе цигара, отново се излегна в леглото. Погледна към дима, който се виеше нагоре, и кой знае защо, се върна в директорската стая.

Мъжът се надвесва над нея, прелиства страниците на сценария. Ухае на хубав парфюм. Гласът му е плътен, категоричен. Властният му поглед я обвива с усещането за нереалност. Дотогава не е летяла така. Сякаш е на осемнадесет и е свободна като птица.

Тамер идваше в училището три пъти седмично. Поздравяваше я с прекалени ласкателства, с неустоими комплименти. А може би предусещаше слабостта й, че вече е готова? На репетициите седяха един до друг. Бегли погледи и след това дълги беседи на чаша чай в кабинета й. Тя се чувстваше изпълнена с енергия, но и неопитна, невинна, щастлива. Слизаха заедно по стъпалата, смееха се. Невероятно. Докосваше ръката й, докато палеше цигарата й. Колко е зажадняла за тази преливаща радост, за тези тиради и стихове. Артист. Разсмива, предизвиква най-чувствителните й страни. Фиген се държеше дистанцирано. Понякога внимателно го наблюдаваше, сякаш искаше да разбере да не би да е мошеник. Какво значение има, това е игра. Една сладка игра.

Домъчнява й за него, когато е далеч от нея. Забравя всичко. Освен него. Не може да спи. Става и си налива питие, пуши цигара след цигара и си фантазира как се люби с него. Как може! Фантазира сценарии. Не е неопитна, нито лекомислена, но защо всичко това й дойде до главата? Иска да се смее, да се кикоти, да вика и да е щастлива или нещастна. Вече й е все едно.

Отидоха в една празна вила в околностите на Истанбул. И там се любят диво, крещят от страст. На ръба на пропастта. Не, няма задръжки, няма правила. Превръщат се в двуполово същество с четири ръце и четири крака. Вече не съществува чувство, няма никакво чувство. Само секс. Страстен, разюздан, безсрамен.

Колко пъти бяха заедно? Три. Четири. Това бе връзка, която постепенно загрубя, загуби тежест и се превърна в нещо затормозяващо и унизително. Всеки път Фиген се чувстваше все по-чужда на самата себе си, уморена и самотна. В живота му имаше и други жени. Тя бе само за разнообразие. За него тя е само стрък трева на мястото, където е попаднал. Случайност.

После изтръгна онова, което се бе забило в нея. Боли, много боли. Но ще мине. Това приключение няма да е част от нейния живот. Тялото й преживя нещо с онзи тенекиен или направен от твърда пластмаса мъж, но духът й, нейният търсещ, копнеещ дух остана непроменен. Може би раната ще понаболява още известно време, но толкова. Ще мине. Втори път няма да се повтори. Защото го направи и разбра, че не става.