Инджи Арал - Лилаво

През есента на 1980 година Армаган бе арестуван въз основа на донос. Излезе на свобода след едномесечен престой в полицията. А после по силата на приетия от военния режим прословут закон 1402 17бе отстранен от длъжността си в университета. Прекараха няколко години, съпроводени от финансови трудности. Армаган дори се принуди да преподава частни уроци на ученици от прогимназията. След като бе възстановен на предишната си длъжност в университета, животът им се подобри. Въпреки че имаха стандарт над средния, продължиха да живеят пресметливо, без оплаквания и проблеми. Живееха естествено, без излишна помпозност. По-точно Фиген бе тази, която балансираше и проявяваше самоотверженост.

Армаган обичаше скъпи маркови дрехи. Купуваше си от най-хубавите обувки, костюми, пуловери, почти цялата си заплата харчеше за себе си. Много-много не се интересуваше какви дрехи си купува Фиген, как поддържа къщата, как и с какви пари плаща сметките. Дълги години Фиген мълчаливо бе понасяла неговия егоизъм.

Отново си помисли, че няма да й е много трудно да се освободи от Армаган. Нещо в нея се развълнува. Тя беше завършена личност, имаше и други възможности, притежаваше и силата да посрещне последствията. Фиген знаеше, че Армаган няма да се възпротиви на това решение, ще се отнесе гордо и в никакъв случай няма да отстъпи.

Внезапно почувства, че гневът отваря в нея празнота, която бе по-силна и мъчителна от онази, причинена от рухването на дългогодишното им съжителство. Погледна наоколо като човек, който е загубил нещо. Опита се да открие какво я удовлетворяваше по време на дългия живот с Армаган, а сега е на път да се откаже от него. Припомни си чувствата, които се бяха натрупали в нея в продължение на двадесет и трите години, през които бе обичала само един мъж. Сърцето й сякаш изведнъж се бе уголемило и й причиняваше болка.

За момент Армаган й се стори немирно, смело и безпомощно момче, което се изправя само срещу света. Идеите му носеха човещина и несломима надежда за бъдещето и колкото и да се ядосваше, колкото и да нямаха шанс за успех, беше безспорно, че те подсказваха за духовно величие. „Затова най-вече го обикнах“, помисли си Фиген с болка.

Нима не съществуваше никаква надежда? Нямаше ли нещо мъничко, за което отново да се хване?

Стана и отиде до прозореца, открехна пердето. Погледна към градината. Гледката беше същата, но светлината се бе променила. Следобедните сенки се бяха сгъстили. Растенията усещаха наближаващата есен. Ще дойде есента, после зимата и природата, извършвайки някои промени, ще продължи да съществува.

Спомни си за партито тази вечер, какво ли да облече? Премина в другата стая. Сутринта не й остана време да си извади дрехите и да ги подреди в гардероба. Започна да ги окачва на закачалки. Ще остане в хотела около седмица. Ако някой ти казва, че си остаряла, значи има известна доза истина. Естествено, времето оставя следите си върху тялото — такъв е законът на природата. Армаган е прав, че вече не е толкова свежа. По-добре ще е да използва цял бански.

Отчаяно си помисли, че й е омръзнало да се грижи за тялото си. Спортуваше, движеше се, масажираше се с овлажнители и лосиони, но бе невъзможно да спре срива. Все пак през декември щеше да навърши четиридесет и шест. Дните, месеците и годините бързо се трупаха върху нея. Осъзнаваше, че и в сегашния си вид тялото е нейното, но понякога се чувстваше сломена от контраста между материята и духа. Загубата на материалното принуждаваше човек да стои далеч от любовта. А духът не се отказваше от това, да го търсят, да копнеят за него, да го обичат. Фиген се измъчваше от този контраст и упорито се опитваше да се справи с него.

Вероятно това бе причината за краткотрайния флирт, който бе изживяла с един доста по-млад от нея актьор. Беше по времето, когато Армаган провеждаше избирателната си кампания и по цели месеци не се прибираше вкъщи.

Тогава Фиген отиде да посети своя приятелка, с която дълго време не се бяха виждали. Шебнем я посрещна сърдечно, буквално я задуши с обичта си. Колко млада и привлекателна изглеждала, колко шик. Фиген не повярва на ушите си. Но Шебнем упорито я убеждаваше, че е красива. „Да не би да си влюбена?“, попита я тя. Само любовта разхубавявала по този начин. Същата вечер, косато се върна вкъщи, се погледна в огледалото и видя, че очите й сияят. Тялото й също изглеждаше безупречно. Почувства в себе си вътрешен заряд. Много неща й бяха отнели, но вътре в нея гореше силен огън, който я изгаряше цялата. Сякаш се бе превърнала в младо момиче и копнееше да бъде обичана, но не знаеше какво, кого и как да обича. Да, беше красива, но и самотна. Защо се бе изоставила така?