Инджи Арал - Лилаво

— Свърши — бе казал Армаган прежълтял. — Вече свърши. Беше грешка. Извинявай, беше само емоционално залитане. Никога досега не съм ти изневерявал в смисъла, който ти влагаш в това понятие…

— Не сте ходили заедно на почивка и не си спал с нея, така ли?

— Нали ти казах, че с никого не съм ходил на почивка.

— Сигурна съм, че ме лъжеш!

— Никой не може да заеме твоето място, не искам да те наранявам. Фиген, аз също не мога да ти позволя да ме нараняваш.

— Защо не говориш откровено с мен? Мога да те разбера.

— Някои неща, изказани с думи, нараняват.

— Значи подозренията ми са основателни.

— Искам да кажа, че ако ти имаш временна връзка с някого, аз не бих искал да знам. Няма да ми е приятно, ако си признаеш. Това ще срине нашия брак.

— Да, значи да си изневеряваме, но да крием, това ли защитаваш? Не мога да повярвам на думите ти!

— Дори най-интимните чувства на човека не са напълно прозрачни — бе отговорил Армаган. — Във връзките между двама души е за предпочитане да се стои малко в сянка, в полумрак, да се пазят тайнството и мярата.

— Аз никога не съм имала лични тайни. Винаги съм била прозрачна като стъкло и е ясно, че заради това съм изгубила привлекателността си. А, сега се сетих — винаги исках да правим секс на светло, а ти загасваше лампата или намаляваше светлината й, докато се любим… Освен това, не знам дали ти прави впечатление, но този е първият ни откровен разговор от доста години насам…

— Ако не бях вече женен, бих искал да се оженя за теб — каза Армаган. — Хайде, намали светлината и ела до мен…

— Не — възпротиви се Фиген. — Аз не бих искала да се омъжвам за теб.

Армаган стана и я повдигна от мястото й. Любенето им бе продължение на разговора им. Не точно любене, а приятно, задоволително сливане. После Фиген си помисли, че е била вероломно съблазнена и усмирена. Защото, преди да измине и седмица, всичко продължи постарому. Временната любовна интрига на Армаган до голяма степен разруши доверието между тях. Няколко месеца по-късно тя започна да мисли за развод, но след като толкова години бе чакала и търпяла, не се реши да разтури семейното огнище. После научи, че асистентката се е омъжила, и така всичко приключи.

След като се върнаха от Синоп, няколко месеца живяха в жилището на Фиген, а след Нова година купиха апартамент в Етилер и се нанесоха в него. И досега живееха там. Фиген пренесе пианото, но така и не посегна към него в продължение на години. На Армаган повече му бе харесало, че Фиген може да свири на пиано, а не самото нейно изпълнение и въобще не се опита да я насърчи в това отношение. Докато беше малка, Филиз вземаше уроци по пиано, но след това се случиха други събития и тя прекъсна. Сега на пианото свиреше приятелят на Филиз, който бе джазмен.

Филиз се роди в края на осемдесетте, в най-мрачните за страната дни. Във време, когато престъпленията и масовите убийства бяха в своя апогей, а политическият вакуум и ескалацията на напрежението бяха докарали страната до колапс. Фиген бе принудена да гледа кошмарните сцени, показвани по телевизионните екрани и по първите страници на вестниците, и сега не искаше да си спомня онези години, в които смъртта се разхождаше по улиците.

Понякога Фиген си мислеше, че не е добра майка. А колко силно желаеше да бъде майка и колко силно бе обикнала дъщеря си. Но беше безкрайно заета. През деня бе в училище. Вечер или четеше материали, или правеше преводи от чуждия печат за различни списания. После в училище се издигна на ръководна длъжност и престана да превежда. Филиз израсна под грижите на детегледачки, които непрекъснато се сменяха. Беше красиво, здраво дете. Фиген не се замисляше как ще се отнася към нея в бъдеще. Предпочиташе да остави развитието й на естествения ход на нещата. Даже като бебе я оставяше да си плаче, освен ако не бе болна. Не бе привърженичка на идеята прекалено да се трепери над детето и да се задоволяват всичките му капризи. А Армаган тичаше при лекаря и при най-малкото покашляне на бебето, изпълняваше всички бебешки прищевки. Преди още да навърши три годинки, Филиз долови слабостта на баща си и започна да я използва. Плачеше, капризничеше, правеше номера на баща си, че уж е болна и какво ли още не. Армаган упрекваше Фиген, че е коравосърдечна, и тя, за да не се карат пред очите на детето, често се принуждаваше да отстъпи. Това положение естествено подсилваше у Армаган убеждението, че е прав.

В действителност Филиз бе красива, здрава и умна девойка, но бе свикнала да разрешава проблемите си, като се оплаква и самосъжалява. Все още й харесваше да играе пред Армаган ролята на жертва. Фиген чувстваше, че мъжът й се отнася с необяснимо чувство за вина и постоянно се опитва да я възнагради. Не можеше да се занимава с нея достатъчно и в истинския смисъл на думата. Въпреки това обаче като майка, която разрешаваше проблемите, тя изглеждаше деспотична и непреклонна в очите на дъщеря им, а баща й приличаше на ангел. Фиген бе възпитавала Филиз според своите разбирания — има правила, може да си образована и независима, но трябва да се отнасяш отговорно. А Армаган, противно на всички умения, които притежаваше, бе създал от нея малка глезла.