Инджи Арал - Лилаво

Разбира се, понякога се събираха с приятели и съмишленици. По лицата на съпругите им Фиген разбираше, че и те преживяваха същото като нея. Но никой не говореше за себе си или за отношенията между мъже и жени. Критикуваха либерализма, новите икономически модели, сблъсъка на финансовите пазари, валутните резерви и бума на вноса, разговаряха за безследно изчезналите хора и претупвайки на бърза ръка човешките права, потъваха в пиянски разговори.

Фиген погледна към Армаган, който спеше на леглото до нея. Кожата около скулите му, около врата и по ръката бе започнала да се сбръчква. Беше чела някъде, че кожата на мъжете, които дълго време са били оставени без женски допир, изсъхва и се набръчква преждевременно. За момент изпита към съпруга си жал. В усамотението, в което се бе приютил, имаше язвителна, бунтуваща се, страховита самота и Армаган бе много неумел и нещастен в упоритостта, с която се отбраняваше. Заради високомерието и глупостта си потъваше във все по-дълбока самота. Накрая недосегаемите политически търгаши прозряха неговата непорочност и идеализъм и отначало го ласкаеха, а след като го употребиха, го захвърлиха. Даже когато казваше: „Не паднах, държа се здраво на крака“, погледът му бе празен и печален. Колкото повече се опитваше да изглежда хладнокръвен, толкова по-раздразнителен ставаше. „Нито умора, нито напразни усилия — помисли си тя. — Повече никой няма да остане около него. Ще се бори сам, колкото му стигат силите. Когато се изчерпаха идеалите и надеждите му някак да продължи, му останах само аз. Затова се опитва да ме превземе с агресивно твърдоглавие, но всъщност това е друга тактическа грешка.“

Защо е тук, защо лежи до Армаган, сякаш очаква нещо от него? Не притежаваше нищо. Укрил се е и спи. Изведнъж се ядоса. Беше огладняла. Стана и слезе долу. Взе от хладилника вафла и кола. В хола на долния етаж имаше канапе, което гледаше към градината, два фотьойла и холна масичка. Седна с протегнати крака на канапето. Клоните на дърветата не помръдваха. Изяде набързо вафлата. Пред погледа й оживя видът на Армаган по време на обяда. Гледаше към нея със страхлива ненавист. Изглеждаше по-безочлив от всякога и устните му нервно потрепваха. Знаеше, че очаква от нея да прояви съчувствие, и в същото време се опитваше да си докара вид, като че ли изпитва отвращение от това. Поради това вместо мъка изпитваше гняв. Трябваше да приключат час по-скоро този брак, без да се измъчват повече. Помисли си, че Армаган няма да страда дълго от раздялата, че винаги е черпел сила от нейната слабост и няма да наранява жената, която ще го изостави.

След изборите видимо се състари и изгуби настроение, без да се опитва да го крие. Отвръщаше с грубо безразличие на търпеливото и ласкаво отношение на Фиген. Между тях нямаше сериозни и мъчителни караници, но и двамата бяха нащрек, готови всеки момент да се нападнат взаимно. Връзката помежду им бе останала непостижимо далече и бе опасна като оголена жица. Онова, което успокояваше Фиген поне малко, бе съжалението й към Армаган. Знаеше, че накрая тя ще спечели, а това щеше да означава катастрофа за Армаган. Затова отлагаше желанието си за раздяла.

В този момент Илхан го повика при себе си. Фиген се надяваше, че поне малко ще им домъчнее един за друг, но тази сутрин разбра колко дълбоки са невидимите рани. В отсъствието на Армаган с изненада и горчивина осъзна, че копнежът й вече не е насочен към Армаган. Животът с него по нищо не се отличаваше от това, да живееш с криво огледало, което постоянно те показва в деформиран вид.

Беше сигурна, че Армаган изпитва чувство на вина. Познаваше го, затова знаеше, че държанието му от сутринта насам изразява именно това. Може би не бе точно чувство за вина. По всяка вероятност смяташе, че към него се отнасят несправедливо.

В последно време го бе завладяло нелепото усещане, че бракът ограничава личността му, и често й го подсказваше. Вероятно това разбиране се коренеше във факта, че преди три години се бе увлякъл по своя асистентка. Тогава отиде в командировка в Анкара, където остана три дни. А преди месец приятелка на Фиген й каза, че видяла Армаган с младо момиче в Абант 16. Армаган отрече. „Вероятно се е припознала“, реагира той остро и прекъсна разговора. Но се беше афектирал, изчерви се, от което пролича, че лъже. Това разтърси Фиген издъно. „Значи изпитва любовно чувство и вече не ме обича.“

През онези дни предприе някои странни действия. Непрекъснато проверяваше бележника на Армаган с телефонните номера, пребъркваше джобовете и чантата му и накрая намери това, което търсеше. Кратко любовно писъмце, по-точно бележка. Изведнъж почувства, че е пренебрегната, а любовта им — изгубила тежестта си. Остави настрана позитивизма и хладнокръвието си, които години наред доминираха в поведението й, и като дръпна вестника, който Армаган четеше в този момент, размаха бележката пред очите му.