Инджи Арал - Лилаво

И преди брака, докато бяха само приятели, бе съзряла у Армаган прояви на инат, в тона му се прокрадваха намеци, че не притежавала гъвкаво мислене. Подигравателни погледи, съмнително кимане с глава. Но бе тъй умен и чаровен, че на Фиген сърце не й даваше да не му прости и да го напусне. „Той е революционер, чиято глава е пълна със сериозни проблеми“, мислеше си тя по онова време. Строг, категоричен, уверен в себе си. Малките междуличностни проблеми между тях бяха маловажни и глупави. Не биваше да позволява на тези малки, болезнени сантименталности да се проявят. Имаше много по-важни въпроси. Колко развълнувано й говореше, как я убеждаваше, когато оставаха насаме в малките сладкарници, крайбрежните кафенета или евтините рибни ресторантчета.

Юнска вечер през 1976. Светлината е наситена с тъгата на вечерта. Многоцветният светлик откъм прозореца пада върху масата й и оцветява в червеникаво чая в чашата й. Чете книга, но не може да се съсредоточи. С Армаган се бяха скарали. Когато бе с него, се чувстваше безлична, сякаш доброволно е предала себе си. Той избягваше всякаква близост, за себе си и за сърдечните си връзки претупваше въпросите й и веднага обръщаше разговора към проблемите на страната. Фиген искаше да я допусне във вътрешния си свят, Армаган се противеше. Към нея се отнасяше естествено, сякаш я обича, но не намира смисъл да й го показва. Държеше я настрани от потайната си същност, позволяваше й да стигне само дотам, докъдето можеше да я контролира.

Той беше в позицията на лидер, съветник, учител. Като че ли играеше на прелъстяване, но не взимаше страна в тази игра. С превъзходството си превръщаше в илюзия настървението на Фиген да бъде различна. За нея бе непонятно как се е завъртяла в спиралата на тази странна, неудобна за нея връзка. Тя беше свободолюбива, самостоятелна млада жена. На двадесет и три години, добре образована, със светски разбирания, на „ти“ с любовта и секса, призната в семейството и професията. Но защо се чувства толкова подвластна на Армаган? Защо се стига дотам, възгледите й за любовта да се окажат така излишни и безполезни? От петнадесет дни насам не се виждаха. Фиген не отговаряше на обажданията му. Ако ще свършва, да свършва, бездруго не са заедно.

По радиото звучеше лека музика. На вратата се позвъни. Кой ли можеше да е? Стана и погледна през ключалката — на прага е Армаган с вид на малко момче, направило пакост.

— Извинявай — казва той, — трябва да поговорим, не можем току-тъй да сложим край. — Колебае се, изчаква. Стиска в ръка букет цветя и се затруднява, сякаш се чуди какво да направи. После го оставя върху шкафчето за обувки.

— Влез — кани го тя и се отмества, за да му стори път. Смее се.

— Дойдох, за да ти кажа нещата, които искаш да чуеш — продължава Армаган, докато влиза объркан.

— Кои са те, да видим — пита Фиген.

С прекършена гордост и срамежливо Армаган изрича:

— И без да ти казвам, ти знаеш, но въпреки това — домъчня ми за теб.

— Много си мил — отвръща Фиген. Поема букета и му благодари. Бели шибои, ухаещи и красиви…

— Уча се да изразявам чувствата си с думи — едва изрича Армаган. — Не съм опитен като теб, това е проблемът.

Влизат във всекидневната. Стоят прави. Армаган не сяда, чака на крак. Стаята е полутъмна, Фиген протяга ръка към ключа на стената до вратата, за момент се двоуми да светне или не и после се отказва. Така е по-добре.

— Трябва да се научиш да бъдеш търпелива с мен — казва Армаган. — С теб за първи път изживях чувство, което се доближава до приятелството. Но аз не съм от мъжете, които умеят да говорят красиви думи.

— Всеки човек има нужда от красиви думи…

— Знам каква близост си представяш и не съм съвсем сигурен дали ще успея да го направя. Но аз те обичам и не желая да те загубя. Разбрах, че ако те загубя, ще страдам.

— Какво очакваш да ти кажа?

— Мисля, че е добре да се оженим. Много мислих и стигнах до това решение.

— Защо не седнеш?

Много пъти бяха говорили за брака, за привързаността и проблемите на жената, бяха наясно, че идеалният брак може да бъде сполучлив, когато и двете страни са свободни и взаимно са си достатъчни. Бяха убедени, че традиционните бракове са двулични и опустошителни и се крепят върху лъжи.

— Според теб нашият брак няма ли да е банален като всички останали?

— Не, изобщо не мисля така — казва Армаган. — Трябва да сложим в живота си ред. Искрен съм, искам да живеем заедно.

Фиген не издържа, протяга се, хваща го за ръката и го притегля към себе си.