Инджи Арал - Лилаво

Въпреки това преди два месеца Реван дойде в дома й. Разказвайки й колко несправедливо се е отнасял Илхан към нея, се опитваше да предизвика съчувствие у Фиген.

— Ти винаги си се отнасяла добре с мен — редеше тя. — Илхан допуска голяма грешка, някой трябва да го предупреди. Той те обича…

— При подобни случаи човек не бива да насилва нещата, трябва да се държи цивилизовано — отвърна Фиген. — Повярвай ми, нищо не бих могла да направя.

— Пак помисли. Колко години прекарахме заедно. Ние сме роднини, сигурно можеш да ми помогнеш!

От прозореца на кухнята погледна към лилавите цветове на бръшляна. Обичаше това ярко лилаво-синьо. Този цвят за нея бе символ на безграничната съзидателност на природата. Тя самата беше позитивен човек, вътрешният й свят бе стабилен, но от известно време всичко около нея се тресеше.

Когато погледнеш двадесет и две години назад във времето, бе мъчително да прозреш, че бракът ти е несполучлив, а очакванията ти не са се сбъднали. Вече бе изгубила толерантността си, осигуряваща й спокойствие, благодарение на което през всичките тези години се справяше с Армаган. Чувстваше се неспособна. Бракът й бе достигнал до кръстопът и понякога, неясно защо, я обземаше чувството, че е по нейна вина. Не успя да бъде близо до него колкото заслужава, да се превърне в жена по негов вкус, не съумя да преодолее студенината помежду им.

Отново погледна навън. Градината се къпеше в светлина. За миг се почувства по-добре. Някой ден всичко ще си дойде на мястото, ще постигне душевно спокойствие. Докато внимателно гледаше към джезвето, си помисли, че единственото, което й пречи, е любовта й към Армаган. Връзката им се усложняваше от факта, че мъжът й не бе откровен и сърдечен човек. Съвместният им живот най-накрая се превърна в продължителна и безвкусна диета.

Изсипа в чашата затопленото мляко. На долния етаж на вилата се помещаваха кухня и хол, а на горния — две спални и баня. Пак се качи горе. Влезе в стаята, в която лежеше Армаган, и видя, че е заспал или поне се е унесъл. Лицето му беше придобило изключително сериозен вид. Лека гримаса, наподобяваща страдание. Това всъщност бе маска, която той не сваляше дори когато спи. Седна на отсрещното легло и постави чашата върху нощното шкафче. Загледа се внимателно и безпристрастно в лицето на мъжа си.

Докато бе влюбена в него, не забелязваше тази маска. Но тогава Армаган бе млад, срамежлив и невинен, изпълнен с надежди. Все още не беше очукан от времето и от живота, не беше загубил същността си. Беше много развълнуван и нежен, когато разговаряше с нея, когато разказваше нещо или се опитваше да разгорещи спора им. По-късно маската бавно и неусетно се настани върху лицето му. Тя положи много усилия, за да проумее мъката му, скрита зад нея. Но не намери друго логично обяснение, освен някоя семейна история. Беше умен. Винаги бе изпитвала уважение към ума му. Беше внимателен, отговорен, почтен, успял в кариерата си мъж. Нямаше физически недостатъци, напротив — беше висок и все още фин, макар и леко слаб. Кестенявата коса, която се спускаше към челото му, бе леко побеляла, но не беше оредяла. А големите му сини очи бяха много красиви. Проблемът му беше в това, че не е бил обичан достатъчно и не е израснал в хармонично семейство, където да се научи да бъде естествен.

Фиген бе възпитана в топла семейна среда. Баща й бе от знатно семейство в Синоп. Беше напуснал медицинския факултет, за да управлява наследения от родителите му магазин на главната градска улица, в който се продаваха платове, галантерия и трикотаж. В последвалите години дейността се разраснала, започнал да продава конфекция, която доставял от Истанбул за богатите семейства, и го превърнал в магазин за модни дрехи. Баща й Хамди бе едър, приятен, весел и усмихнат човек. Обичаше турска класическа музика, свиреше на тамбура, занимаваше се с калиграфия. Изглеждаше така, че върти търговията механично, без желание, но окрупняването на магазина доказваше неговите способности.

Не биваше да се пренебрегват и усилията на майка й, която беше учителка. В свободното си време тя избираше моделите, поддържаше близки отношения с клиентките. Бяха си построили двуетажна къща с градина, от която се откриваше гледка към морето. Обзаведена с вкус къща, където лелите, чичовците и братовчедите й често се събираха на трапеза. Понеже баба й живееше при тях, къщата се бе превърнала в място за семейни празници. Животът в тази общност бе научил Фиген от малка да се отнася внимателно и с разбиране към другите, да бъде отстъпчива, когато се наложи да поема отговорност, да изпитва щастие и удовлетвореност, споделяйки онова, което притежаваше. На байрамите колеха по няколко животни и раздаваха от месото на благотворителните организации, на бедните, на съседите, а миризмата на пържено месо изпълваше стаите и коридорите. Голямата градина бе пълна с плодни дръвчета и с цветя.