Инджи Арал - Лилаво

— Жената на Бертан пак се омъжила — каза Атила с крива усмивка. — Двама мъже изпрати в гроба, този ще е третият. Какви жени има! А ти така и не можа да ми видиш сметката!

— Не говори глупости — сряза го Гюлджан. — Какво ме интересува онази курва! Дай боже, да си е намерила майстора. Хайде, стига си стоял като истукан…

— Видя ли, че животът продължава и след мъртвите?

— Махай ми се от главата!

Той отвори външната врата и я затвори след себе си. Гюлджан отиде в кухнята и си наля още едно питие. Когато се връщаше в хола, погледът й пак попадна на огледалото. Този път спря и бегло се огледа. Лицето й още носеше следи от вече съсухрена, но запазена красота.

„Добре“, помисли си, като се върна и седна на канапето. Значи Оя пак се е омъжила. Беше чула, че вторият й съпруг бил четиридесет и пет годишен собственик на магазин и преди две години починал от сърце в леглото при жена си. Колко бързо забравят някои хора. Как успяват да го постигнат?

Всички бяха забравили Бертан. Като че ли никога не е живял. Въпреки че изминаха осем години, откакто почина, още не бяха направили и надгробната му плоча. Илхан и Армаган винаги го бяха осъждали и пренебрегвали, защото бе женкар, обичаше гуляите и нощния живот, пилееше състоянието си. Държаха се с него като с непоправим човек, въпреки че никой не се ражда лош, а нещата, които го омърсяват, са част от средата. „Положихме много усилия, за да го направим човек“, защитаваха се Илхан и Армаган. Че какво толкова бяха направили, когато идваха в градчето, освен да му дават съвети? Добре де, а Гюлджан какво постигна? „Бертан бе най-мачканият в семейството. Остана най-онеправданият между нас. Можеше да бъде друг, но неговото съзряване съвпадна с времето, когато татко бе най-объркан и най-слаб.“

Бертан бе на осем години, когато майка им почина. Беше мълчаливо, невзрачно, непослушно дете. Имаше си торба, в която криеше стъклени топчета за игра, птичи пера, раковини и празни гилзи, и нощем спеше с нея. Сядаше срещу Гюлджан и с блясък в очите й разказваше наученото в училище. Понякога влизаше в кухнята и удряше сестра си слепешката, безпричинно, с горчивина и гняв. Този гняв бе болезнен и разбираем. Може би се опитваше да отмъсти на сестра си, която много приличаше на майка им. Върху широкото му лице кафявите му очи изглеждаха по-големи, отколкото бяха. Те бяха постоянно изпълнени с обвинение, което всеки миг можеше да се превърне в обида. Когато играеше на улицата, Бертан изведнъж се нацупваше и мърморейки, се прибираше вкъщи. В училище не бе много добър ученик, но никой не се интересуваше от него. Обичаше да рисува, да прави фигури от хартия. В седми клас изведнъж порасна, източи се на ръст. Вървеше приведен напред, сякаш рамената му тежаха. След като с усилия завърши основното си образование, започна да работи при баща им. Изпитваше възхищение към него, възхищаваше се от независимостта, смелостта и богатството му. Когато той почина, Бертан бе на седемнадесет и изпадна в дълбока депресия.

Градината и принадлежащата към нея бащина къща останаха на Гюлджан. С Атила се пренесоха в тази къща, в която Бертан бе останал сам. Ремонтираха я, пристроиха още една стая до кухнята. На Гюлджан й бе омръзнало от зълвата и искаше да се грижи за Бертан, чието попечителство бе поела. След като разпределиха наследството и земята се раздроби, работата, която кипеше по времето на баща й, замря. Останалите градини бяха на Гюлджан и Бертан, но нямаше кой да ги работи. Започнаха да продават реколтата на прекупвачи още в началото на сезона. Бертан лентяйстваше. Обичаше Гюлджан, дори Атила, който се държеше добре с него. Но не знаеше какво да прави, нито за какво да се залови.

Когато стана на осемнадесет, настоя да разполага сам с парите си и започна да му харесва да се прави на шеф пред гравитиращите около него хулигани. Влизаше в някоя бирария и напиеше ли се, плащаше за всички. След като навърши пълнолетие, първата му работа бе да си купи впечатляваща спортна кола. На двадесет вече бе изживял и научил всякакви мръсотии. Скара се с Гюлджан, защото му се месела в работите, и се пренесе в малка къща. Когато обаче се забъркаше в нещо или го налегнеше депресия, тичаше отново при сестра си, признаваше недостатъците си, обещаваше, че повече няма да прави така, а после продължаваше постарому.

Когато стана на двадесет и една, се влюби в момиче, което хорските приказки свързваха с доста мъже. По думите му момичето го съблазнило и с него било забавно. Но бе толкова самотен и без пристан, че зорлем убеди сам себе си, че я обича. Когато семейството й се изправи срещу тази връзка и затвори Оя вкъщи, той започна да гасне по нея. Оя бе бърборана, сладкодумна, жизнерадостна и весела девойка. За Бертан тя беше донякъде мила играчка, донякъде заместител на майчината обич. Или намираше при нея ласка.