Инджи Арал - Лилаво

Една вечер, докато си почиваше в градината, той я повика и седна срещу нея.

— Много ли искаш да се омъжиш за този човек?

— Ако разрешиш.

— Ама ти си още дете, а той е много по-стар от теб! Завъртя ти главата това лайно!

— Разликата ни е само десет години, не е много. Ако разрешиш…

— Че какво има в него, бе? Как ще те гледа? Какво ще работи, такси ли ще кара?

— Има малко земя. Ти знаеш, татко. Както му кажеш, така ще постъпи. Ще му падна в краката, казва…

— Какво падане в краката, бе! Ако му падне, той ще ме накълца, говедото с говедо.

След като шивачката й направи булчинската рокля, Гюлджан сама я украси. Наши перли върху деколтето и украси воала с панделки. Тази украса бе като бляскавата картина на копнежа й по Атила, на очакването да принадлежиш на някого. Приготвиха чеиза. Обзаведоха къщата. Семейството на Атила реши, че ще живеят на освободения от наемателите горен етаж на двуетажната им къща.

Направиха венчавката и сватбата в салона на общината два дни след като Гюлджан бе започнала деветнадесетата си година. Илхан и Армаган, въпреки че бяха в изпитна сесия, дойдоха от Истанбул. Гюлджан настоя да дойдат. Но и двамата считаха, че с тази женитба се прибързва, че е твърде рано, и не изглеждаха доволни. Бяха казали „рано“ като на шега, за да не я обидят, но недоверчивите им и неодобрителни погледи ясно показваха, че Атила е погрешен избор. Гюлджан много пъти бе слушала, че братята ревнуват и в началото не одобряват мъжа, за когото се омъжва сестра им. Но имаше и обратни примери. Зълва й също не изглеждаше щастлива.

Ибрахим не пести парите и се постара сватбата да бъде подобаваща на имиджа му. Организира тържество с вечеря и напитки, на което бяха поканени и първенците на града. Щастлив ли бе баща й? Върху лицето му не се изписваше душевното му състояние, освен когато бе много ядосан. Чертите му бяха неподвижни, сякаш черпеше сила от гордостта и способността си да носи незабележимо болките си. Но в онази вечер по лицето му се разливаше сладост.

За да се приравни към ръста на Гюлджан, Атила бе обул обувки с дебел ток, а Гюлджан бе избрала възможно най-ниски булчински обувки. Затова изглеждаха еднакви на височина. Булката бе толкова красива и мила, че гостите си шепнеха: сигурно така е изглеждала Светата Дева, която според легендата живеела в планината над градчето. А зетят — черен, хилав, груб младеж, се разхождаше наоколо изненадан, неадекватен и надут като пуяк, сякаш не съзнаваше какво му е поднесла съдбата. Гюлджан с чиста обич се готвеше да бъде негова до края на живота си и отдавайки му душата и тялото си, да бъде щастлива жена.

Когато останаха насаме за първата си брачна нощ, Атила бе порядъчно пиян. Отиде и си изми лицето, напъха главата си под чешмата и намокри косата си. На лицето му беше изписана неприветливост, която я изплаши. Той бе убеден, че суровото мъжкарско поведение, което усвои през детските си години и на което се уповаваше, докато съзряваше, ще му помогне. Въпреки това изпитваше силно безпокойство. Свали сакото си, но не се съблече. Беше като обладан от треска. Като че ли трябваше да извърши не естествен акт, а нещо задължително. Може би това бе от страх, че няма да успее. Тогава Гюлджан не можеше да се сети, разбра го много по-късно и безброй пъти бе ставала свидетел на това.

Гюлджан погледна към този непознат мъж. Искаше да разбере и опознае чувството, което поражда безпокойството вътре в нея, и видя пред себе си мъж с леко провиснали под младоженската риза рамене, по-нисък, отколкото изглеждаше с обувки. Правите му черни коси, замазани назад с брилянтин, блестяха. Прихванал колана си с пръстите на едната ръка, говореше нещо на Гюлджан: „От копнеж по теб…“ — евтини думи, подобни на подигравка, изречени с бдителен, предизвикателен поглед. После висящата от тавана лампа угасна и светлината на нощната лампа потопи стаята в полутъмна, копринена мъгла.

Гюлджан, седнала в единия край на леглото, чакаше Атила да свали булото и да я целуне. Беше видяла, че така правят по филмите, бяха й казали, че така ще бъде. А може би мъжът й щеше да я закичи със скъп накит. Атила приближи към нея и известно време я гледа в лицето като гладен, готов да се нахвърли върху плячката си хищник. След това, стиснал зъби, наистина се хвърли отгоре й и стовари юмрука си върху нея. Тя ужасена се опита да избяга към другия край на леглото. Това не бе инстинктивна лудешка прищявка, напротив, целта му бе още в първата вечер да утвърди властта си над жената, на която е поднесъл короната на брака, а тя да приеме преимуществото му. Решен бе да подчини чрез страх жената, която го възбуждаше, и да предотврати всякакви по-нататъшни претенции за женски права.