Инджи Арал - Лилаво

Здесь есть возможность читать онлайн «Инджи Арал - Лилаво» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Лилаво: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Лилаво»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Инджи Арал е автор от ранга на Джон Фаулз и Маркес. Книгите й са преведени в цял свят. Казват, че е въпрос на време, за да бъде включена в Нобеловите номинации. У нас е позната с романа „Вярност“.
„Лилаво“ е необичайна семейна сага, събрала в рамките на 24 часа възходите и паденията на няколко фамилии. С характерния си експресивен и кинематографичен стил Инджи Арал разплита болките и страстите им, мечтите и надеждите им. Това е едно от знаковите произведения на известната писателка, периодично преиздавано в южната ни съседка.
Колко дълбоки могат да бъдат пукнатините между хората? Колко жестокост можем да проявим, когато обичаме до полуда или неистово жадуваме за отмъщение, ако сме наранени от случайно изтървана дума? Защо не споделяме с човека, с когото живеем, че имаме нужда от него? Каква е цената на любовта?

Лилаво — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Лилаво», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Следобедното слънце докосваше прозорците и листата. Петуниите. Циганско розово, лудо червено, лилаво! Трябваше да пие кафето си на балкона. И да се надява, че нейният Синан внезапно ще се появи оттам, откъм зеления плет. Да вдигне глава към балкона и да се усмихне.

Никой не може да забрави. В забравата няма копнеж. Човек вижда един след друг старите си спомени като на филмова лента. Вижда много по-ясно всичко, което е забелязвал, но в бързината не е оценил. Човек, който обича, не копнее за любовта си, докато не я загуби. Когато копнееш, опознаваш по-добре обичта си. Започваш да виждаш, сякаш никога не си виждал ръката на сина си да гали някое куче, начина, по който реже хляб, пие вода, държи в ръка ранено птиче, на което се опитва да помогне да хвръкне, завръщането от първото любене с жена, пеенето, боядисването на една стена. Тогава в сърцето си усещаш копнеж като по неродено или за някой, който е трябвало да се роди. Като неосъществена мечта. Като обещана радост, като продължителна смърт. Копнежът е очакване. За него няма лек, нищо не може да се направи. Човек може единствено да претръпне.

В онези дни, когато още бе самоуверен млад мъж и не се знаеше къде и какво точно прави, той проваляше всяка работа, с която се заловеше, говореше развълнувано, преувеличаваше разказваното, ръсеше лъжи, с които разсмиваше, понякога се връщаше пиян вкъщи; оставяше мръсните си чорапи в стаите, държеше се предизвикателно с майка си, за да не показва обичта си, вървеше по пътя на бащата безделник, сякаш той му бе човек за пример. Привечер в сърцето на Гюлджан се загнездваше притеснение. Започваше да усеща необяснимо изтръпване на мозъка. Още преди той да отвори вратата, я налягаше една тежест, някаква самота. С вкиснато лице и укорителен поглед мъжът й чакаше да му приготви масата, с ракиена чаша пред него и парче изсъхнало сирене.

„Махни тази физиономия и сипи едно и на мен“ — казваше тя. Той не се противеше, понеже си намираше другар за пиене. Докато кълцаше лука, Гюлджан отпиваше една глътка, след като нарежеше доматите — още една. Като добавеше олио и оцет — още. После сядаха на масата. Дивак срещу дивак. Свиня срещу свиня! От време на време си продумваха по някоя и друга дума, пушейки цигара след цигара. Нито усмивка, нито една нежна дума. Леденостудени разговори. Войнствени, смразяващи думи. „Дай още една чаша“, казваше Гюлджан. „Стига й толкова на женската част“, скастряше я мъжът й. „Хайде, налей, ти казах, не се офлянквай!“ Ракия, която помътняваше и губеше цвета си, когато й се добавеше вода. И мисли, които също помътняваха и се променяха като нея. Завладяваше я чувство за спокойствие, безграничност и безстрашие. И после, после, без да го чака и да го моли, сама си доливаше и сякаш отпиваше от свободата, всяка вечер… Чувстваше се добре и след този час незнайно как, само един поглед или дума можеха да отприщят гнева й. Тогава се нахвърляше върху него.

Беше по-висока от мъжа си, едра и силна, една вечер се бе ядосала и го бе блъснала от парапета на балкона на втория етаж. Беше полетял надолу, но мръсникът имаше девет души, като котка. Върна се, разтривайки пукнатото си коляно и рамото, хълцайки през сълзи и сополи и се затвори в стаята си. Петнадесет дни ходи с гипс и така си отиде мъжествеността му. „От този ли сополанко съм яла бой години наред?“, изненада се Гюлджан. Впоследствие майсторски бе отклонявала всичките му опити да се перчи и бе взела юздите в свои ръце. „Знай, че мога да те убия — каза му една вечер. — Бих те убила, без да ми мигне окото, и пак няма да се чувствам отмъстена!“ Всъщност за Гюлджан той отдавна бе мъртъв.

Отиде в кухнята и си приготви голяма чаша кафе.

Обикновено ставаше по обяд. Спеше, докато изтрезнее. Все още можеше да става. Набързо, с треперещи ръце, готвеше нещо. После си сипваше водка с лимон, понякога само водка или газирана вода, каквото имаше под ръка. Прибавяше лист от джоджен или босилек. И вишна за цвят, ако имаше. Не се страхуваше, че някой може да дойде, защото не беше ясно, че в чашата има водка. Макар че пиенето не я приспиваше и не я хранеше, й помагаше да се държи на крака. Да намали кървенето в душата си.

Една вечер миналата седмица Илхан и Армаган бяха дошли да я видят. Казаха й, че трябва да спре пиенето. „Ще те заведа в Истанбул и ще те настаня в болница“, бе казал Илхан. Гюлджан се ядоса. „Не съм болна. Не съм алкохоличка. Дори не се напивам. Пия съзнателно, за да мога да стоя на крака… И аз ли да се самоубия като мама и Бертан? Това ли искате? Оставете ме на мира!“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Лилаво»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Лилаво» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Лилаво»

Обсуждение, отзывы о книге «Лилаво» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x