Инджи Арал - Лилаво

— Такъв ли съм наистина, така ли ме възприемаш? — навъси се Армаган.

— Както и да е. Познайте кой дойде тази сутрин — майсторски смени темата Илхан и не даде възможност на Армаган да отговори. Всички погледнаха към него.

— Мелике. Мелике Еда…

— Познавам я, много красива жена — каза Ренгинур. — Мисля, че е ваша братовчедка. Не е ли дъщеря на чичото, който почина от инфаркт?

— Мелике, внучката на чичо Сейфеттин — обясни Илхан. — Бехзат, който почина, бе неин втори баща. И в същото време й е чичо, естествено. С Бехзат бяхме набори. Отиде си млад.

— Добре стана, защото беше мошеник — промърмори Армаган.

— Хайде пак?! — безпомощно разпери ръце Илхан.

— Армаган, моля те — изрече нетърпеливо Фиген и свъси вежди, — не се говори така за мъртвите.

— За него може. Като че ли не знаеш какъв беше!

— Домъчняло ми беше за Мелике, тук ли се настани, къде е сега? — попита спокойно Фиген, сякаш нищо не се е случило.

— В града е, в къщата си. Когато Бехзат почина, къщата остана празна. Един предприемач я искал. Щял да я събори и на нейно място да построи жилищна сграда. Дойде при мен за съвет.

— И чичо, и втори баща — каза Фатмуш. Замисли се за момент. — Тоест, починалият човек се е оженил за жената на своя брат?

— Точно така — обясни Фиген. — След като мъжът й е починал, майката на Мелике се е омъжила за девера си. А защо не остана да обядва с нас?

— Била заета, но довечера ще дойде.

— Еее, как е, какво прави, омъжила ли се е? — попита Армаган, държейки в ръка полупразната си бирена чаша. — За последно се видяхме на един коктейл в Истанбул. Занимавала се с бизнес, продавала антики. Придружаваше я един журналист, любовник ли й беше, приятел ли, както и да е, няма значение. — Изпразни чашата до дъно.

— Мелике работи заедно с вуйчо си, занимават се с големи дела — продължи Илхан. — Организират търгове и снабдяват хотелите с картини и оригинални предмети…

— Какви ли не хора има в нашата фамилия, от тази селска кръв излизат всякакви — изпъшка Армаган.

— Армаган, много бързо напредваш — Фиген посочи чашата му с глава. — На гладен стомах!

— Всъщност и ние сме селяни — намеси се Фатмуш. — Нима има подобно нещо, наречено „селска кръв“?

— Има, естествено — каза Армаган. — Може ли да няма! Виж сега, например…

— Ще ядем риба — извика Илхан, сменяйки темата. — Лаврак… със специален сос.

— Чудесно — одобрително каза Фиген.

— Аз ще взема една газирана вода — каза Армаган. Пресегна се към бутилките в края на масата, не можа да ги стигне, още веднъж се пресегна и падна заедно със стола. Всички скочиха на крака, сервитьорите се разтичаха. Наведоха се, опипаха го, беше в съзнание. Вдигнаха го. Превит на две, държеше стомаха си с две ръце.

— Мисля, че столът ви се подхлъзна и паднахте, няма нищо — окуражи го Фатмуш.

— Армаган, добре ли си? — попита го Илхан.

— Искам да полегна — изпъшка Армаган. Погледна към Фиген, сякаш очакваше от нея помощ: — Моля за извинение. Боли ме навсякъде и съм уморен… Мисля, че съм настинал…

— Ела, скъпи, да ти помогна — Фиген му подаде ръка. Армаган здраво се облегна върху нея и полека се отдалечиха към градината.

Илхан и Ренгинур отново седнаха. Фатмуш остана права.

— Аз да ида да видя за лекаря. Армаган не изглежда добре. Да не е получил стомашно кървене, да пази господ… — Погледна към Илхан, като че очакваше потвърждение.

— Права си, Фатмуш, добре ще е да го прегледа лекарят на хотела — кимна Илхан.

— Не той, ще помоля нашия лекар да го види, все пак е по-опитен.

— Добре се спогаждат с него — подхвърли Илхан, когато тя се отдалечи.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо, почакай и ще видиш!

— Какво му стана на Армаган?

— Не носи на пиене. Освен това от доста време е все напрегнат. Жена му като дойде, се отпусна. Не може нито с нея, нито без нея. Объркани работи.

— Точно днес, неприятно се получи…

— До вечерта има доста време, като се събуди, ще изтрезнее… — каза Илхан.

— Жалко, и двамата са добри хора. Защо се измъчват така?

— Проблемът е в брат ми. Изпуска всичко, към което се привърже. Не разбирам защо се противи на промените. Гледа на света като кон с капаци и напразно пилее способностите си.

Готвачът донесе голяма тава, по средата на която лежеше лаврак, украсен с листа от рукола. Постави я върху масата, а сервитьорът с прибори в ръце изненадано огледа празните столове. Илхан му направи знак с ръка да се маха.

— Изглежда великолепно — възкликна Ренгинур.