Инджи Арал - Лилаво

— Заспа — каза тя. — Много се умори на плажа, сега ще спи най-малко два часа. С детегледачката Сабиха са вкъщи.

— Бях изпратил човек от охраната, дойде ли?

— Дойде, дойде. Седи на балкона.

— Какво има? — рязко попита Армаган.

— Какво би могло да има? Илхан се изплашил от съня си, та затова…

— Все още ли онзи сън?

— Не, драги, вече не — успокои го Илхан.

Фатмуш се обърна към Фиген:

— Госпожо Фиген, добре дошли, много ми е приятно да се запознаем. Сутринта не можахме да се видим, защото бях заета с малкия. Знаете, че и съпругът ми е болен…

— Да, много съжалявам — отвърна й Фиген. — Няма значение, сега се запознахме, нали? — усмихна се така, като че скромната любезност на Фатмуш й бе харесала.

Сервитьорът донесе две чинии със салата. Едната с бадеми и пушена сьомга, другата с гъби, печено сирене и прясно грозде.

— Ние ще си сервираме — каза Илхан.

— Нека аз да ви сервирам — намеси се Фатмуш.

„Колко добре изглежда“, помисли си Ренгинур, докато гледаше към майка си. Беше средна на ръст жена, закръглена, с хубава усмивка. Имаше живи светлозелени очи, които гледаха към света с доброта. Тенът й беше златист, с леки отблясъци, нямаше грим, а трапчинката на лявата буза й придаваше детински вид. Беше съчетала сив ленен панталон със светлозелена блуза с къс ръкав. Преди седмица Ренгинур я заведе при фризьора на хотела, който я подстрига в моден стил и боядиса косата й черна. Много й подхождаше. Превърна се в модерна, привлекателна жена. Беше на четиридесет и пет години, но изглеждаше по-млада. Забеляза, че Фиген я наблюдава с възхищение и изненада, че е съпруга на портиер.

— Аз няма да взема. Салатите не ми понасят на стомаха — обясни Армаган, гледайки към Фиген, и повтори: — Не ги понасям.

„Какво му има на този човек? — помисли Ренгинур. — И на закуска бе по-напрегнат от всякога. Мисля, че е без настроение, защото жена му дойде. Или е пиян? Напрегнат е, сякаш всеки момент ще експлодира. Гледа към жена си с такъв поглед, сякаш си търси причина за кавга.“ Беше с променливо настроение, но сега бе почти неузнаваем. Погледна към Фиген. Тя наблюдаваше мъжа си с разбиране. „Скарани са — реши Ренгинур. — Не се разбират добре. Явно е, че раздялата не им се е отразила добре.“

— Да ви поръчам ли нещо подходящо за вас, батко Армаган? — попита го Ренгинур.

— Не, благодаря, може би после.

— Една супа? — намеси се и Фатмуш.

— Да, остави бирата и хапни супа — най-после се обади Фиген.

— Не, бирата ми се отразява добре! — тросна се Армаган. — Помага ми да правя онова, което ми се иска, а не онова, което ме принуждават. От тук нататък ще постъпвам само така…

— Нима досега не си правил все така? — учуди се съпругата му.

— Не, никога досега не съм постъпвал така, колкото и да ми е било трудно — каза Армаган.

— Какво ти става, братко? Пак ли направихме нещо нередно? — Този израз криеше в себе си посланието „стегни се“.

— Не, драги, просто прекарах повече на слънце, боли ме главата. Всичко останало е чудесно! Морето, въздухът, трапезата… Вие си гледайте удоволствието!

Ренгинур се облегна назад и с удоволствие погледна към морето. От време на време между нея и Илхан се появяваха дребни обиди или сръдни, но те се дължаха главно на Ренгинур. Само веднъж — май че бе заради Реван — чупенето й продължи доста дълго и Илхан се ядоса. „Не преувеличавай! Стига, не ми разваляй настроението, разбра ли?“, каза й тогава. Остротата му я уплаши и тя се принуди да отстъпи. Когато се ядосаше, Илхан ставаше груб и не обичаше да му се сърдят, а и майсторски умееше да спечели сърцето ти и да прекрати сръднята. Одобряването беше вълнуващо и обновяваше връзката им. То носеше по-голямо удоволствие от секса. Беше много приятно да я обладава в легло, което предварително е обсипал с червени рози с изчистени бодли, нежно да я гали и да я нарича „сърничке“ и „любов моя“. Друг път я изненадваше, скривайки някой скъп подарък в чехлите й, и така превръщаше сдобряването им в забавна игра. Илхан бе мъж, който винаги разказваше истории — макар да повтаряше някои, — не страдаше от липса на дар слово и Ренгинур най-много обичаше това му качество. Не харесваше мълчаливите мъже. Смяташе, че мъже, които демонстрират превъзходство и ерудиция, всъщност страдат от комплекси. Армаган, естествено, не беше от тази категория. Той бе нещастен… Отново долови думите на разговора, от който се беше откъснала.

— Приеми живота такъв, какъвто е, отърси се от този песимизъм, скъпи братко. Не се трови с ненужни, нереални подозрения. Ти какво, обричаш се на страдания ли? Виж се, на колко години си, започни вече да живееш! Като че ли маята, с която си замесен, е забъркана само от страдания. Страдаш, когато ядеш и пиеш, страдаш, докато спиш, а ако решиш да се зарадваш, смяташ, че си извършил престъпление.