Инджи Арал - Лилаво

Мъжете обичаха да създават от млада и неопитна девойка жена по свой вкус. Но в повечето случаи се проваляха. Опитвайки се да поемат управлението в свои ръце, в крайна сметка сами се предаваха в ръцете на жената.

— Понякога се питам какво бих могла да върша, какво да правя извън ролята си на твоя жена и майка на сина ти?

— Какво искаш да правиш?

— Не знам. Може да направя фирма или да отворя шикозен бутик, например…

— Защо не. Ще вземем представителството на някоя известна марка. Нека всичко да се оправи, ще го обмислим. Значи ще станеш бизнесдама? Но аз още не съм ти се насита, любов моя, искам винаги да си до мен…

Тези разговори обикновено завършваха с пламенен секс. Тогава Ренгинур мислеше, че мечтите, бъдещето и независимостта й са в ръцете на друг. Чувстваше се като затворник, който очаква да го пуснат заради добро поведение. Нещо повече — като тяло, чийто дух с всичките му чувствени, слепи, светли или тъмни страни е превзет с помощта на секса. Освен няколко незначителни флирта преди Илхан, тя бе имала само един сексуален контакт. Срамен и ужасен случай. В училището по туризъм се бе сближила с момче от същия курс и мислеше, че е влюбена в него. После осъзна, че не е било любов, било е харесване, инстинктивно родено от създалата се близост, било е само копнеж за любов, нищо повече. Всъщност и сега не можеше да се каже, че познава истинската любов. Не познаваше онази постоянно извисяваща и изгаряща мъка. Никога не се поддаде на онова смесено чувство, пресъздавано в романи и филми, а и нямаше желание да му бъде подвластна. Напоследък смяташе, че влюбването може да се контролира. Може би любовта се раждаше от копнежа на човек да изпитва мъка.

Още когато бе на осемнадесет години, разбра, че вярва в силата на сексуалността. Тя бе необходима. Вярваше, че не е вредна, при положение че имаш избор. Освен това не бе склонна към прибързана женитба с някой случайно появил се кандидат. Тогава защо, докато реши да създаде семейство и деца, трябва да потиска сексуалността си, да я пренебрегва? По този въпрос не се бе замисляла. От само себе си, а може би под влиянието на прочетеното, бе започнала да гледа на сексуалността по този начин. Добре, че първият й опит бе в момент, когато бе добре подготвена.

Юксел — така се казваше — веднъж я заклещи в една празна стая на хотела, в който стажуваха. Това предизвика раздяла, а не сближаване. Всъщност Ренгинур искаше да се освободи от тревогата за девствеността си, но изпита такава непоносима болка, че въпреки неподходящата обстановка, в която се намираха, започна да плаче и да вика. Юксел, много ядосан, й каза грубо:

— Затвори очи, млъкни и се сгъни.

Тези прости думи, този грубиянски тон така я поразиха, че поиска да избяга на мига. Тогава стана нещо страшно. Юксел затисна с ръка устата й и грубо я изнасили. От страх да не стане скандал, тя не издаде звук, но го намрази. Така приключи тази история. Този първи сексуален опит и сблъсък с грубостта я накара дълго време да стои далеч от мъжете. Защото думите на Юксел — „да се оженим“, родени от объркването в онзи момент и от желанието му да сложи ръка на бъдещето й, без да изпитва любов, силно я изплашиха. Много пъти бе слушала от жени, че мъжете не се интересуват дали жената изпитва удоволствие от секса, вярваха, че дори да не го изразяват открито, подсъзнателно мислят така. Беше го чувала дори и от майка си. Дължеше се на страха, че когато жената се научи да изпитва удоволствие от секса, ще започне да търси удоволствие при други мъже.

Разказа опита си на Илхан и попита какво мислят мъжете по отношение на този страх.

— Права си, това е жалкият първичен страх на мъжа — съгласи се Илхан. — Страх с хилядолетна давност. Жалко и странно е, че има такива мъже в наши дни. Но твоят случай е малко по-различен. Може би ти си изплашила момчето и то е подивяло…

Ренгинур се опита да му удари плесница на шега, но Илхан хвана ръката й във въздуха и започнаха да се любят. Това бе първото им любене. Бяха в Истанбул. Илхан още не бе завел бракоразводното дело. Реван бе на екскурзия със сестра си. Илхан ласкаво я облада в голямото легло на онази голяма стая с изглед към морето и излекува всичките й страхове. Удоволствието, което изпита Ренгинур, бе повече душевно, а не телесно. В крайна сметка бе щастлива от любовта с един толкова зрял, изпълнен с обич и сила мъж и бе толкова хубаво, че нямаше никаква връзка с първия й опит. Много й хареса топлината на собствената й плът, начинът, по който без всякакво притеснение реагираше, когато другата плът влизаше в допир с тази топлина, и приятната тежест, която другото тяло упражняваше върху нейното. Изпита удоволствие от чувствените ръце на мъжа, който искрено я желаеше, от устните, които така добре умееха да я целуват. Накрая, разтърсена от триумфа на собственото си поражение, безшумно заплака като послушно дете.