Инджи Арал - Лилаво

Завърши туризъм и хотелиерство. Постара се да не стане сервитьорка или камериерка. Тръгна на езикови курсове и усъвършенства английския си. Стажува в туроператорски фирми. Не отричаше предимствата, които дава красотата, но полагаше и усилия, за да се усъвършенства. По това време и Белгин завърши колежа и стана акушерка.

Тъкмо когато всичко се уреди и се откри възможността да заживее като човек, баща й се разболя. Не беше се занимавал с нищо друго, освен с портиерство. Като видя, че мнозина отвориха бакалници или малки чайни в някое учреждение, опита и той, стана съдружник с един младок, който бе отворил бюфет до кооперацията, и в свободните си часове и вечер работеше там. Целта им беше с малко спестени и взети назаем пари да си построят някакво жилище далеч от града, което да ги приюти. За съжаление не успяха. Може би защото баща й никога не бе влагал страст и не бе имал стремеж да постигне нещо, а се бе заел да направи нещо само под натиска на майка й. Кой знае защо, но Ренгинур винаги го съжаляваше. Както и в този момент.

Добре, че поне последната си година не бе принуден да изживее в сутерен с мирис на въглища. Имаше възможност да седи на балкона на просторно жилище, сред саксии с цветя и да си пийва една-две чаши, гледайки към морето. Замени старите и изхабени широки сака и обувки с нови. Качи се на такси. За първи път седна на маса, обслужвана от сервитьори. Прегърна и първото си внуче. Накрая — въпреки че това вече нямаше значение — умираше на хубаво място… Поне не бе принуден да чака месеци наред за рентгенова снимка в някоя стара, мръсна килия на социалното осигуряване. Не го ругаеха сприхави болногледачки. Гледаха го в самостоятелна стая в искряща от чистота частна болница и видя, че за него правят най-доброто. Умираше без притеснения за близките си, които оставаха след него…

Ренгинур тръгна към голямата вила, в която живееха с Илхан. Морето бе наситеносиньо. Разноцветните знамена на различните страни пред административната сграда весело палуваха на вятъра. Спря пред вратата. Една бугенвилия, отрупана с лилави цветове, се бе издигнала до прозореца на спалнята им и бе образувала внушителни туфи върху стената. Понякога в очите на Ренгинур Илхан изглеждаше уморен и възрастен, но въпреки това го харесваше. Да, нямаше съмнение, че го обича. Щедростта му, самопожертвователността му, това, че е баща на детето й… В началото може би се бе поддала на магията на богатството му. Но това не беше важно. Илхан бе мъж, който знаеше как да спечели една жена и как да я задържи. Отдаде му се по собствена воля, след като се увери, че желанието му не е временно. Въпреки това, особено когато се отнасяше за мъже от този тип, не можеше да е напълно сигурна. Но Ренгинур постъпи смело, вярвайки, че няма да излезе с наранено сърце и празни ръце от това приключение. Не се излъга. Сега притежаваше неща и заради сина си можеше да претендира за такива, за каквито преди не можеше и да помисли. Забременя неволно, беше случайно или и двамата не бяха счели за необходимо да се предпазят. Въобще не бе помисляла да използва детето като примамка, както мислеше бившата му жена. Всичко се разви от само себе си.

До вчера ежедневно развеждаше възрастни, глупаво усмихнати туристи. После с група приятели и под шапката на фирмата започна да организира продажби и посещения на туристически маршрути. Получаваше процент. Поемаше групата и я водеше на различни обекти. Стараеше се усмихнато и любезно да усмирява странните им капризи. Колко отчаяна се чувстваше в онези дни! Устояваше не само на презрителните погледи на тези хора, но и на подмятанията на старчоците женкари и на нервните кризи на силиконовите любовници на онези кучи синове плейбоите. Почти се примири с факта, че няма да получи нищо от това спокойствие, от този бляскав свят, изпълнен с богатство и финес. Но това примирение сега й се виждаше като част от едно далечно, потънало в прах минало. С лека, но надменна усмивка погледна към корените на петунията до краката си. Чу весели детски гласове, които се сливаха с ударите на тъпана от шумната музика, долитаща отдалеч.

Вече е господарката на това място, любимата жена на Илхан. Повдигна глава и подуши въздуха, миришеше на загоряла от слънцето тор и окосена трева. Как ли изглеждаше сега в очите на другите? Като самоуверена курва, недосегаема и безразлична към тях, към онова, което мислят за нея, истинска кралица!

Прекоси верандата и влезе вкъщи. Холът, който миришеше на лак за мебели и освежители на въздуха, бе просторен и обзаведен с малко, но стилни мебели. Ренгинур беше избрала облицованите с бяла дамаска две удобни канапета, поставени едно срещу друго пред помпозната камина, и голямата ниска холна маса, поставена по средата. Изхвърлиха голяма част от вещите, останали от Реван. На една от стените бе окачена голяма картина на известен художник, а на прозорците — драпирани пердета от бял тюл. Върху махагоновия паркет имаше малки, но скъпи килими. В дъното на хола се намираше стълбата, която отвеждаше към горния етаж, а непосредствено до нея — врата с витражни стъкла, която водеше към голям кабинет и обширна кухня.