Инджи Арал - Лилаво

— Не е в пълно съзнание — изрече госпожа Гюлизар. Без да се съобразява, че има болен човек, тя не сниши глас, понеже недочуваше. — Лекарят преди малко му направи инжекция. През нощта имал много болки. Непрекъснато повръщал.

— Кой беше при него през нощта? — попита Ренгинур.

— Чичо ти. Но сутринта рано-рано си тръгнал. Каза ми чистачката долу, Айтен, каза ми, че стояла при него три часа. Е, ще й платиш…

В погледа на Ренгинур припламна и угасна искра, която приличаше на умора и гняв. Яката на пижамата му, която се виждаше изпод завивката, бе мръсножълта и измачкана, сякаш от засъхнала пот или лекарства, с които е била накапана. По брадата му имаше следи от повръщане. Тежка миризма на вкиснало се разнасяше от тялото му. На нощната масичка до главата му бяха подредени шишета от лекарства, одеколон, книжни салфетки и резервни банки със серум.

— Толкова много хора сте тук, а никой ли не се сеща да избърше и изчисти баща ми, да смени бельото му?

— Освен мен друг не се интересува от него, момичето ми — обясни й Гюлизар. — Болният е мъж, тежък е, не мога сама да го обръщам. Чичо ти си гледа кефа. Преди малко надникна през вратата и си тръгна. Тази вечер не можел да остане! Едни фасони… на кого се цупи, не знам… Майка ти също…

„Тя сама поиска да дойде и да гледа брат си. Не съм я викала. Тогава защо се оплаква!“

— Какво каза лекарят? — остро пресече думите на леля си.

— Какво да каже — всичко можело да се случи, не трябвало да губим надежда за божията милост. Каза, че е направил всичко възможно. Сутринта по едно време като че ли се събуди, но не съм сигурна, може така да ми се е сторило. Ах, Ремзи, какво стана с теб, до какво положение изпадна, любими братко мой!

— Къде има чиста пижама и бельо?

Гюлизар стана с нежелание. Извади бельо от гардероба до прозореца и го остави на леглото. Ренгинур отметна завивката от тялото на баща си. Остра миризма на застояла урина изпълни въздуха. Леглото бе застлано с мушама. Марлите под болния бяха мокри.

— Повикай майка си — обади се Гюлизар. — Не е лесна работа, ти остави, ние с нея ще се справим.

— Хайде, лельо, помогни — каза Ренгинур. Движенията й бяха бързи, опитни и внимателни.

Гюлизар разви просмуканите с урина марли и ги хвърли в коша. Ренгинур видя малката купчина в слабините на баща си. Колко жалко изглеждаха празните, посинели и сбръчкани тестиси и гърчещият се като гол охлюв символ на мъжествеността. Сега й бе трудно да осъзнае как тези кастрирани органи някога са успели да бъдат впрегнати в работа и да доведат до появяването й.

Двете жени първо откачиха системите от ръката му, после, обръщайки наляво и надясно болния, който бе започнал да стене, го съблякоха, напудриха го, облякоха му чисто бельо и му сложиха нов памперс.

— Виж, пооткрехна очи — каза Гюлизар. Ренгинур видя признателност в полуотворените, безжизнени очи на баща си.

— Готово, татко, свърши, миличък. Виж сега колко чистичък стана — усмихна се тя. — Хайде, спи сега.

Болният леко въздъхна и отново затвори очи.

— Ренгинур, кажи на Илхан да наемем медицинска сестра — прошепна Гюлизар. — Не може да продължава така.

— Ако лекарят каже, ще наемем — отвърна Ренгинур. Стоеше права до вратата. Стори й се, че тонът й е прекалено суров, и заговори по-меко: — Мисля, че е време… щом като и грижите за татко паднаха върху мен…

Излезе от стаята. Гюлизар също излезе след нея.

— Майка ти трябва да се грижи за него, момичето ми. Аз съм му сестра, но тя му е жена. Виж колко часа съм тук, даже не съм закусила. Уморих се. Майка ти да дойде и да седи край мъжа си. Това на нищо не прилича!

— Какво ти стана изведнъж? — намръщи се Ренгинур.

— Няма да говоря повече, не искам да мътя и твоята глава сега. Хайде, моето момиче, гледай си твоята работа.

— Кажи, лельо, че да ти олекне — настоя Ренгинур.

— Брат ми лежи на смъртен одър, а майка ти… с онзи дъртак лекаря… някои неща… не са прилични… знаеш!

— Уфф — въздъхна Ренгинур. — Глупости. Ти чуваш ли се какво говориш?

— Не си измислям, камериерките също дочули. Говорят.

— Не искам да им слушам клюките — скара й се Ренгинур. — И ти си дръж устата! Омръзна ми вече!

— Добре, добре — отстъпи Гюлизар, изплашена от реакцията й. — Ти изпрати майка си…

— Мама сега не може да дойде, защото е с Ялъм. Илхан сънувал кошмар, неспокоен е. Иска тя да остане при детето. Може да дойде чак следобед, ако има възможност.

— Горкият човечец, поддава се на суеверие. Дай боже, да е за добро. Господи, нека да е за добро!