Инджи Арал - Лилаво

Преди да се пренесат в къщата с градината, живееха на една малка, тясна уличка, застроена от двете страни със стари гръцки къщи, чиито основи и мазета бяха от камък и покрити отгоре с тухли, а портите им отвеждаха към двора. Повечето от обитателите им бяха преселници, дошли от различни страни. Босненци, албанци, критяни, янинци, цигани, семейства от най-различни народности. Имаше и една госпожа Учителка — не знаеха името й, — която всички уважаваха и на която помагаха. Всички деца от махалата ходеха при нея на уроци. Религиозното образование, естествено, бе забранено, но това не можеше да се нарече точно образование. Научаваха няколко молитви, няколко кратки глави от Корана, после продължаваха с малки книжки, съдържащи по-големи части от Корана, и най-накрая наизустяваха целия Коран. И Илхан, и Армаган в продължение на година посещаваха госпожа Учителката. После, с тръгването на училище, прекъснаха религиозното си обучение.

Дъщерята на Малка — Малике — имаше две красиви дъщери. Руси момичета със сиво-сини очи. Говореха, че били от двама различни мъже. Голямата се бе омъжила за един старшина и на сватбата в градината на Малка малката Айтен бе изпяла песента „Околностите на Урфа“ 15. Толкова добре я изпя, че започнаха да наричат момичето „Планините на Урфа“.

Хамди, мъжът на циганката Фирдевс, правеше сладкиши и ги продаваше, за да издържа семейството си. Синът на обущаря Бехчет приготвяше разноцветни женски налъми и ги пращаше в Истанбул за продан. Дъщерите на кебапчията Помак Исак — Незахат и Перизат, по хубост се съревноваваха с дъщерите на Малка.

Изправи се и седна. Слънцето бе точно над главата му. Беше плувнал в пот. Беше нещастен. Не му се мислеше за детството. Имаше нужда от тишина и самота. Не му се искаше да участва във веселбата тази вечер. Как в тези изпълнени с болка дни, съвестта на Илхан му позволяваше да прави толкова скъпо угощение за рождения ден на невръстния си син? Само преди месец бе станало земетресение, което отне живота на хиляди хора. Миналата седмица Армаган бе посетил пострадалия от земетресението район, видя палатковите селища, хората, които бяха изгубили близките си. Илхан бе изпратил на пострадалите камион с храна и перилни препарати, бе изпълнил посвоему дълга си. Тази вечер щяха да се веселят до насита. Ако Фиген не беше дошла, можеше да си тръгне още преди няколко дни.

Под мокрия й сутиен прозираха зърната на гърдите й. Белите й бикини изглеждаха като долно бельо. „Вече не е на възраст за бикини, някой трябва да й го каже.“ Изпита смътно съжаление към нея. Предала се бе на младежката си мания, беше самоуверена и не можеше да си представи, че в цял черен бански щеше да е по-привлекателна. И все пак не изглеждаше зле. За годините си, разбира се. Ако не му беше жена, тоест, ако не я познаваше, можеше да му хареса. За годините си, естествено…

Внезапно го разтърси неприятно вътрешно чувство. „А дали пък тази кучка не ме мами?“ Ако се съдеше по това, колко независима, предизвикателна и непукистки настроена бе Фиген, най-вероятно си бе намерила някого! Не, подобно нещо не съответстваше на нейните правила. Винаги бе защитавала мнението, че случайните сексуални връзки не са сериозни и удовлетворителни. „А ако не е случайна? Ако е нещо сериозно? Или пък се е влюбила… но в такъв случай трябваше да ми каже. А ако не изпитва нужда да ми го каже или не е намерила време?“

Когато сексуалното желание надделее над разума на човек, той може да изпита безскрупулното желание да опита нещо ново.

„Фиген е способна да направи всичко това. Може би е обсебена от усилието да поправи собствените си разочарования. Възможно е да я мъчи желание да ми отмъсти. А сега прикрива угризението на съвестта си под булото на невинността. Безразличието й към мен произтича от безграничното й самочувствие, произтичащо от собствената й смелост.“ Ярките слънчеви лъчи проникваха в сякаш прозрачното му сърце и го изгаряха. Но не можеше да е сигурен, че жена му не го мами. Не можеше, докато не го чуе от нея…

Подвикна към Фиген, която се опитваше да мине край него тихомълком и без да го поглежда.

— Имаш ли цигари?

— Оставих ги на шезлонга край басейна. Какво, пак ли ще пропушиш?

— Прииска ми се една цигара. Това пречи ли ти?

— Твоето здраве си е твоя работа. Цялото ти същество излъчва самота и изолация — рече Фиген с половинчата усмивка. — Хайде, ела, седни до мен.

— Точно това смятах да направя — каза Армаган.

Седна. Всмукна от цигарата и мълчаливо зачака.