Инджи Арал - Лилаво

Армаган се сети за Филиз. Макар някои да го смятаха за старомоден обичай, все пак на човек му се иска да види сватбата на дъщеря си, как излиза от къщи с булчинска рокля, защо да не иска? Напускането на дома им от страна на Филиз по този начин не бе приятно, но някои от младите живееха така, а после изведнъж си омръзваха и се разделяха. „Не съм консервативен, но нека уважава обществените порядки, ще й кажа всичко това, когато се видим.“

От доста време Филиз отклоняваше опитите му за разговор. Същевременно усилията му да бъде безпристрастен и да проявява разбиране донякъде му пречеха да изрази спокойно разбиранията си пред дъщеря си. Формулата „Когато аз бях на твоите години“ не служи на човек за нищо друго, освен да си припомня собствената младост, и предизвиква у младите досада. Онова, което очакваше, бе дъщеря му да върви по неговия път. Искаше тя да се възползва от неговия опит, това бе всичко. Допреди една-две години двамата все още разговаряха и спореха. Филиз замълчаваше, когато той бе прав, но когато се налагаше, смело защитаваше собствените си разбирания. Явно й влияеха някакви модни, лустросани, изненадващи и повърхностни мнения. „Съвсем се промени, вече не харесва нито една моя мисъл.“

Сякаш чу гласа на Филиз: „Моля те, татенце… Това и друг път съм го слушала от теб. Свободата е илюзия, това го разбираме. Надеждите и плановете ни за бъдещето са неизпълними, защото вече няма дълготрайни неща. Нима ние създадохме този свят? Ние ли сме виновните, кажи? Кажи към какво да се привържем, на какво да се посветим? За какво да се питаме? Ние правим това, което умеем да правим, живеем ден за ден.“

Армаган се безпокоеше, че дъщеря му съзря в атмосфера на аполитичност, но същевременно защитният му рефлекс се обаждаше: „Това е за предпочитане, вместо да си навлече беля на главата…“ Беше заровил това объркано двулично усещане дълбоко в себе си.

Внезапно се разнесе бърза и силна музика. Една гимнастическа група беше започнала да танцува степ на площадката зад бара. Най-отпред стоеше мускулеста, подобна на хрътка учителка, а участниците, повечето от които с наднормено тегло, подскачаха в ритъма на музиката и под нейните команди. Не беше против гимнастическите занимания, но имаше ли нужда от толкова силна музика? „Живеем във века на шума“, помисли си. Тъгата, самотата, всичко потъва в този шум. Хората оглупяват от високите децибели! Погледна наоколо, другите изглеждаха весели и доволни, нямаше друг недоволен, освен него!

В един момент се почувства много стар, много уморен, много самотен.

— Фиген… — каза той, но не знаеше как да продължи.

Жена му спеше с разперени на две страни ръце. Или се правеше, че спи. Не му отговори.

Една пчела с жужене се завъртя около главата му. Прогони я с ръка. Пчелата отлетя, но след това пак се върна. Продължаваше нахално да лети около него. Изправи се. Ще вземе една газирана вода от бара и ще се върне. Докато вървеше към моравата, почувства слабост в краката. От доста дни насам бе в състояние на неспокойствие, унес и нервна преумора. Сутринта се поряза при бръсненето. Нищо не вървеше както трябва.

Спря за миг. Не, вместо газирана вода ще вземе бира, да става каквото ще. С решителността на внезапно озарило го прозрение помисли: „Всичко свърши! Свърши, няма друг изход, освен да се разведем! Но защо изобщо се оженихме? Нима познавахме любовта, как си я представяхме? Какво друго оставаше зад тях, освен спомените от онова, което някога съществуваше между тях — любов или обич, както го наричаха обикновено, оставаше и навикът, с който продължаваха криво-ляво да влачат един стереотип, без надеждата да стане по-добър, оставаше и уморителният инат да издържат.“

Внезапно го обзе някак странен прилив на свобода.

Зад бара стоеше приятно момиче по бикини, слабо, високо, игриво, с шоколадов тен и прибрани назад къдрави черни коси, приличаше на участничка в еротичен филм. Поклащаше бедра в ритъма на музиката. Докато пълнеше чашата, гледаше към Армаган с настойчив празен поглед, с фалшива усмивка, залепена върху пълните й устни. Внезапно Армаган бе обхванат от инстинктивно, неудържимо вълнение и се паникьоса. Грабна чашата с бира от ръката на момичето. Отиде на една от масите под тентата и седна с гръб към нея. И тази рожба сигурно е минала през леглото на Илхан. О, не, вече я имаше Ренгинур, стана баща, укроти се. Че какво, като е станал баща? „Всъщност аз не трябваше да имам жена, дъщеря, не ставам за такива работи. Не ми стигнаха силите за подобен товар.“