Инджи Арал - Лилаво

През цялата си кариера във факултета бе останал безразличен не само към колежките си — те бяха доста застарели, — но и към хубавите студентки и млади асистентки, възприемаше ги (с изключение на една) като безполови същества. Много рядко му правеше впечатление (все пак една беше успяла да привлече вниманието му) женствеността на колежките му и на семейните им приятелки. В такива моменти се объркваше, ставаше напрегнат, изпитваше желание да се извини. Но вместо извинение внезапно започваше да се държи необяснимо студено. Когато разговаряше с някоя студентка, неочаквано преминаваше от „ти“ на „вие“ (тогава беше преминал от „вие“ на „ти“). Или бързо затваряше папката, над която се беше навела асистентката (тогава я целуна) и прекратяваше работа. Може би заради това колегите му го възприемаха като надменен и прекалено предпазлив (беше му казала, че е смел), а всъщност въобще не беше надменен. Защитният му рефлекс бе прекалено силен. Защо? Нима имаше по-ниско самочувствие от онова, което му се полага като мъж? Ни най-малко. Мразеше идиотките, които без нужда си служеха с мръсни номера, затова се стремеше да държи вратата си затворена (открехна я само за една).

Надигна халбата с бира и я преполови. В чашата му плуваха слънчеви отблясъци. Погледна към морето. Отдалеч виждаше гърба на Фиген, която сега седеше върху пясъка. Гърбът й все още бе красив, но вече не предизвикваше у него желание да го докосне. „Тя също има принос за отношението ми към жените и за охладняването ми към секса.“

Най-сетне прие, че е „отрязан“ заради възрастта си — беше на петдесет. Осъзнаването на това „най-сетне“ продължи доста време и не стана лесно. Да се разсърдиш, че тялото ти изневерява, и да се откажеш от секса, е тежко, дълбоко нещастие, непреодолимо чувство за смърт, болезнено приключение, съпроводено от гняв и безнадеждност, които най-неочаквано те зашлевяват в лицето. През този период се затвори в себе си. Беше свел до минимум разговорите с домашните — само по всекидневни въпроси. Сядаше и ставаше от масата навъсен, като човек, който всеки момент е готов да избухне, даже правеше планове за самоубийство. Приемаше всякакви покани за срещи и събития извън града, за да бъде далеч от къщи, мастурбираше в хотелските стаи, гледайки порно по телевизията. Или си фантазираше неща, които в реалния живот му се струваха отвратителни. Тези му действия не се дължаха на прекалена похотливост или извратеност. Те бяха резултат от желанието му да докаже на себе си, че е все още мъж след преживените с жена му безброй опити и провали.

Ами Фиген? Лежеше върху пясъка и с кръстосани във въздуха крака четеше книга. Какво бе правила през това време? Не знаеше. Не бяха си споделяли какво се случва вътре в тях, в телата им. Изречение, което неволно бе изпуснато при един спор: „Омръзнах ли ти?“ — „Иди и си намери любовница, Армаган, но не ми се цупи!“ — „Искаш ли да поговорим?“ — „Да отидем на лекар!“ — „Не говори глупости, аз съм добре“. Или някое незначително действие, един нетърпелив, отегчен поглед. Но не успяха да седнат и да си поговорят. Изплашиха се, че няма да могат да обяснят правилно чувствата си, че ще ги преувеличат или омаловажат.

Стана от мястото си и без да знае защо, пак отиде на плажа, при Фиген. Вървеше с тромави, предпазливи крачки като човек, който току-що е станал от сън. Застана над главата й с чаша бира в едната ръка, а другата бе подпрял на кръста си, сякаш го боли.

— Бира ли пиеш? — учуди се тя. — Искаш да навредиш на стомаха си?

— Престани да се правиш на доктор! — отряза я Армаган. — Защо ме гледаш така?

— Болен ли си, луд ли си? Какво ти има, за бога!

— Една хубава кавга може да ни свърши добра работа. И да сложи край на депресията ни.

— Одобряване ли търсиш, война ли обявяваш? Внимавай, и от двете може да пострадаш!

— Не мисля, не се знае кой ще загуби…

Фиген стана бавно. Прибра хавлията си.

— Бягаш ли?

— Да, твоето присъствие ме нервира. Вече не мога да те търпя. Като дете си, да, съвсем като дете…

Тръгна към басейна. Излегна се на един шезлонг и отново отвори книгата си.

„Дете ли?“ Че изобщо бил ли съм дете? Седна на мястото, откъдето стана Фиген. По пясъка още имаше следи от нейната топлина. Изтегна се, покри с хавлията главата си, за да се предпази от слънчевите лъчи. Дете бил! Какво представлява детството? Кадри, които преминават като през прозореца на бърз влак? Продължителни лета, топли слънчеви дни, игри на улицата. Игри на обръч, топка, криеница.