Инджи Арал - Лилаво

Прислужницата беше в кухнята. Трябваше да си тръгне около обяд. След обедния сън Илхан сигурно ще поиска да правят любов. Не се чувстваха спокойни, когато и тя беше вкъщи. Сутринта Ренгинур се отнесе апатично към него, но следобед с пламенни ласки щеше да спечели сърцето му. Влезе под душа.

Тази вечер искаше да бъде много красива. За партито избра вечерна рокля в светлобежово, без презрамки, плътно обвиваща тялото й. Предпочете светъл цвят, защото искаше да прилича на булчински тоалет. Дрехата бе семпла, но много шик. Деколтето продължаваше с шал, който се премяташе през раменете и стигаше до кръста, като оставяше открит гърба й. Не показа тоалета на Илхан, искаше да го изненада. Не смяташе да слага бижута. Илхан бездруго щеше да й купи подарък в чест на първата годишнина от бащинството му. Развълнува се — преди два месеца в Измир бе видяла прекрасно колие, украсено с диаманти, и ясно показа, че й харесва. Облече се и слезе на долния етаж.

— Да не остане никаква работа за следобед, Сабиха. Приключи ли с гладенето?

— Моля, не се притеснявайте — отговори момичето. — Приготвям съдовете за храната на бебето.

В кухнята не се готвеше. Там се приготвяха главно закуски, бебешката храна и специалитети от храни, напитки и плодове. А вечерите, с изключение на онези, когато искаха да останат насаме, предпочитаха да се хранят в ресторанта или в специално обособено за тях място — край фонтана.

Внезапно си спомни. „Дано татко не умре тази вечер. Не, не трябва да умира!“ Притесни се. Дали Илхан е говорил с лекаря? Не може ли да направи нещо, за да не се случи най-лошото? Повика прислужницата и поиска кафе. После седна на верандата. Изпи кафето, наблюдавайки сърфистите в морето.

Ренгинур обичаше да остава насаме и да си почива в часовете между утрото и обяда. Макар нищо да не правеше, често я уморяваше фактът, че вкъщи или наоколо все имаше някой. Домъчняваше й за ваканциите, когато безцелно се разхождаше неглиже, по нощница или анцуг. В тази къща винаги бе под наблюдение. Постоянно трябваше да изглежда уравновесена, внимателна, щастлива и изрядна. На Илхан също му бе направило впечатление.

— Понякога си мисля, че може би не си щастлива, но когато останем насаме, виждам пак онази сладка девойка и разбирам, че съм се лъгал — бе казал Илхан преди два дни.

А той самият с всички се държеше естествено. Пееше на висок глас, шегуваше се, задяваше Ренгинур, целуваше я. Седеше с вдигнати на масата крака, прегръщаше сърдечно гостите си, когато си пийнеше, използваше жаргон и се отнасяше снизходително към онзи, който го е нагрубил. Но въпреки това не страняха от него, защото той си бе такъв.

„Аз не съм такава, не мога да бъда. Или не успях да се впиша в тази среда и да свикна с нея.“ Когато идваха познати на Илхан, които не познаваше добре, или пък срещнеха негови приятели, Ренгинур се държеше дистанцирано и студено. Не участваше в разговорите, на въпросите отговаряше с „да“ или „не“. Не защото се боеше да не изтърси някоя глупост или да допусне гаф, а понеже повечето от тях й се струваха странни. Мъжете говореха за състезания с яхти, търгове, за мафия и свързаните с нея държавни мъже, туристически обекти, пиене и пури, а жените — за мода, мебели, бижута, ресторанти и барове в столиците на световната мода или пък кой с кого се е развел. Без да иска, се унасяше, докато следеше думите и жестовете им, фалшивите им усмивки. Нетърпението им, което избиваше, щом усетеха притеснение. Вероятно зад гърба й я наричаха „мацката на Илхан“ или „недодялана наивница“. След всяко събиране с тези хора, кой знае защо, я обземаше погнуса. Нима един ден и тя ще стане като тях? Естествено, че искаше да влезе в тези кръгове. Но същевременно изпитваше неясен страх, чиято причина не можеше да си обясни. Нима тогава и тя ще се принуди да гледа така безцелно, вяло и с апатия дори на собствения си живот?

Илхан намираше, че странното й държание се дължи на нейната младост и стеснителност, че тази умерена неопитност й отива и впечатлява. Ренгинур бе родена да се харесва и по всичко личеше, че се гордее с това. Беше й разказал, че бившата му жена не умеела да бъде женствена и привлекателна.

— Ти си като необработен скъпоценен камък. Когато усвоиш как да се държиш и как трябва да живееш, ще се превърнеш в прелестна жена.

— Значи сега не съм достатъчно привлекателна, така ли?

— Какво приказваш! Когато се появя с теб на публично място, се обръщам, за да видя как ме гледат със завист.