Инджи Арал - Лилаво

Реван, притеснена от тези разговори и напрегната от ревност, отиваше да си легне. А Армаган оставаше на масата и след определен час вече не ги чуваше.

В такива моменти бързо се връщаше в спомените си, към русите, ондулирани коси на учителката в началното училище, прегледите на ноктите и лютите чушки, с които натриваха пръстите му, за да не ги смуче. С Илхан носеха от чешмата вода на възрастната жена, от чиято къща се виждаше екранът на лятното кино, и срещу това тя им разрешаваше да гледат филма оттам. По панаирите се кикотеха на плюшената, обсипана с пайети опашка на русалката Чечилия, която показваха в една схлупена палатка. За миг се озоваваше в зимните утрини на детството си. Майка му пак го буди, разрошвайки косите му. В кухнята ври водата за чая, от която прозорците се изпотяват. Плочниците миришат на зелен сапун и лодос 12, а класните стаи — на черни престилки, мазут, урина и вкисната ученическа пот. Заслушан в тиктакането на часовника, залепва ръчно изработените хартийки в тетрадката. Оцветява небето в лилаво. „Армаган, то е небесносиньо!“ „Ами ако е нощ, госпожо?“

После до слуха му отново долиташе гласът на Фиген:

— Постмодернизмът се възприема едновременно като отражение на старите ценности и на тяхното обновление.

— Не разбирам, Фиген, извини ме, мила, но…

— Виж, ето… Армаган, защо ме гледаш така?

— А, нищо… Гледах… Слушах те…

Не, не я ревнуваше от Илхан. Защото в близостта между двамата имаше дълбочина, която плътските страсти трудно можеха да достигнат.

Когато станеха от масата и се усамотяваха в стаята си, Армаган изпитваше огромно желание да се люби с Фиген. В началото си мислеше, че е заради мимолетния плам, който изпитваше от тайнствената близост между жена му и брат му. Но не бе само това. Докато ги наблюдаваше, той виждаше една привлекателна непозната жена. Тази привлекателност се пораждаше не толкова от външния й вид, а от далеч по-впечатляващата й неведома същност. Армаган изпитваше желание да проникне и в най-тайните кътчета на онова тяло, което си мислеше, че познава, и по този начин да преоткрие и опознае жената, която се намира в него.

С времето стигна до извода, че за захранване на желанието е нужно и известно отчуждение. Но тук се появяваше противоречие — отчуждеността предполагаше тайнственост и мистерия, които пречеха на духовното единение.

Монотонността на ежедневието, времето, прекарано заедно години наред, нежеланието, породено от факта, че си наясно какво ще се случи, не само водеха до отчуждение, но бяха притъпили и жаждата им един към друг. Тази интимност вече им изглеждаше като напразно и уморително усилие. Обвързването с обещанието да не се разделят никога, вричането за цял живот се бяха превърнали във вид кръвно братство или роднинска връзка. Губейки привлекателността си, желанието си да съблазняват и да бъдат съблазнявани, се бяха отчуждили един от друг. Докато не разрушат дебелата стена на отчуждението, която всеки от тях бе изградил около себе си, нямаше как Фиген и Армаган да бъдат заедно. В тази ситуация бе невъзможно да се говори за духовно единение. Много бе мислил, вече не мислеше и остави всичко да се развива от само себе си, но проблемът бе неразрешим и не зависеше само от това, дали си мъж, или жена. В основата му стоеше екзистенциална дилема.

Спомни си. След първата стъпка към възмъжаването им, лежаха с Илхан върху пиринченото легло в градината под верандата, пишлетата им са превързани, ноктите — къносани, а под възглавниците има подаръци… Баща им подарява на двамата по един часовник. На Армаган, който тайно се бе научил да свири на устна хармоника и дълго време старателно криеше това си умение, майка му купува нова устна хармоника от новооткрития търговски център в града. Армаган си мислеше, че мъжествеността е равносилна на това, да имаш фосфоресциращ часовник и лъскав музикален инструмент. Но всъщност означава да се научиш да се биеш без правила, да не плачеш и да си безмилостен. Да не се страхуваш от кръв, да бъдеш твърд като скала, безразличен и непобедим.

— Престани, вече го разбърка — каза Фиген. Взе чаената лъжичка, която Армаган въртеше в чашата с чая и я остави в чинийката. Ноктите й бяха лакирани в тъмночервено.

— Не обръщай внимание на онова, което ти казах преди малко — рече Армаган. — Много съм объркан. Не знам какво да правя.

— Какво имаш предвид?

— Получих предложение да стана преподавател в един частен университет. Смятам да приема…