Инджи Арал - Лилаво

Фиген прегръщаше бебето, мачкаше краченцата му:

— Ще ги изям тези крачета, ей така ще направя, ам-ам… — Ренгинур прегърна сина си, който бе започнал да плаче. — Изплаши се — каза Фиген. — Взе ме за непознат човек.

Всички седнаха на масата. Младо момиче сервира чая.

— Трябваше да дойдеш по-рано — каза Илхан. — Лятото почти си отиде.

— Изпити, записвания, какви ли не ангажименти. Сама изкарвам парите си — обърна се към Армаган и се усмихна: — Освен това и мъжът ми е без работа. Мечтаех си да стана депутатска съпруга и да се пенсионирам, да живея охолно, но…

— Нямах представа за твоите копнежи — сряза я Армаган, без да поглежда към нея, докато мажеше мед върху филията си.

— Пошегувах се. Знаех какъв ще бъде резултатът.

— Какво си знаела? — избухна Армаган. Медът от филията се стичаше по пръстите му. — Аз, който участвам, не знам, но ти знаеш всичко. Странно!

— Миличък, ти си човек на науката, не можеше да се приспособиш към интригите, които се въртят в онези среди, към номерата им — отстъпи Фиген. — Даже да бяха те избрали, пак нямаше да ни бъде спокойно.

— Господи, не ви ли домъчня един за друг? Оставете ги тези работи, минало-заминало — намеси се Илхан и погледна към брат си: — Следващия път, дай боже! Още колко избори има да преживеем. Това коалиционно правителство няма да изкара и три години.

— Нали ти казах — изпъшка Армаган. — Реших да скъсам с активната политика.

Преди няколко години с група съмишленици бяха инициирали обединението на граждански организации около лявата идея, организираха масови събирания, водени от принципа за морал и чисти ръце в политиката. Целта им на първо време бе не организирането на политическа формация или партия, а чрез обща платформа да създадат нови, прогресивни политически модели и постепенно да влязат в ролята на конструктивен коректив на управлението. А в по-дългосрочен план — да сформират партия и да участват в управлението на страната. Въпреки че с дейността си формацията не привлече медийния интерес, Армаган изведнъж се сдоби с популярност и като добър оратор и блестящ социолог често бе канен на диспути в телевизионните студия. Отзоваваше се на всяка покана в медиите, воден от желанието да представи идеите си пред широката публика. В крайна сметка, ако не идеите му, поне той самият се превърна в позната и ценена личност. Но поради различия във възгледите, незаинтересованост и лични амбиции движението започна да се разпада. Този момент съвпадна с предложението на една социалдемократическа партия да се кандидатира за депутат, което той прие. За съжаление, кандидатурата му причини още по-голямо разочарование.

— Синът ти е много сладък, Ренгинур — усмихна се Фиген. — Но повече прилича на баща си. Проходи ли?

— И това ще стане.

Илхан гледаше влюбено Ренгинур.

— Като че ли му се приспа, мила, дали да не го заведеш вътре? — каза той.

„Тази Ренгинур е умна и оправна жена. Не е бъбривка“, помисли си Армаган. За двата месеца, откакто бе тук, нито веднъж не забеляза необмислена нейна постъпка. За разлика от Реван, която беше безлична и ограничена жена. При всяко ходене в дома им, особено през младежките му години, тя бе посрещала Армаган със студенина, която убиваше всякакво желание отново да попадне там. Чувствала се неудобно, като че ли той се намесваше в личния им живот. Но истинската причина бе, че преди двадесет и пет години не успя да го сватоса за сестра си Фикран.

Спомняйки си за това, той се ядоса. При всяко отиване у Илхан заварваше там Фикран и бе принуден да търпи номерата на двете сестри, които уж на шега подмятаха недвусмислени намеци за женитба. После една нощ Фикран бе влязла в стаята му разголена и му каза, че е влюбена в него.

— Ще направя всичко, което поискаш, всичко — мълвеше тя. — Вземи ме, покажи ми какво можеш!

Армаган се изплаши. Отстъпи заднишком към прозореца, дори бе готов да скочи, ако се наложи.

— Ела на себе си, съвземи се — повтаряше непрекъснато и се опитваше да укроти пощурялата девойка. А когато Фикран седна на пода и се разрида, той едва я отпрати с думите:

— Случва се, това е нервна криза, сега ще мине… Ние сме роднини, аз обичам друга.

Естествено, не сподели с никого тази случка. Но в продължение на година, докато Илхан не омъжи Фикран за един от своите служители, отбягваше да ходи в дома му. Предпочиташе да се вижда с брат си навън или в службата.

Погледна към Илхан. Лицето му беше светло и приветливо. Поставяше ръцете си като козирка върху очите си и правеше на малкия номера, които го разсмиваха. Детето издаваше радостни звуци и весело размахваше ръце към баща си.