Инджи Арал - Лилаво

Погледна към огледалото. Вече не беше нито млада, нито богата. Бедрата й бяха наедрели и отпуснати, талията й се бе уголемила, гърдите й се бяха изпразнили. Очите й също се бяха смалили и гледаше с празен поглед изпод увисналите клепачи. А бръчките около устата? Това бяха линии, останали от дните, когато се бе смяла за щяло и нещяло. Сега върху лицето й бяха изписани само ненавист и мъка. Трябваше да отиде във фризьорския салон. Тръгна към телефона, но в последния момент се разколеба. Имаше ли значение онова, което ще прави днес, масажите, водораслите, боите, лазерите, ботоксовите инжекции и другите неща. Нямаше. Нито едно от тях нямаше да й осигури вътрешно спокойствие. Покрай външния вид трябва да промени и вътрешния си образ, да проветри сърцето си и да го ремонтира, ако иска да й бъде от полза.

Още бе само на четиридесет и осем. Звездите от шоубизнеса на нейната възраст се разхождаха като млади момичета. Младостта покрай научните възможности за подмладяване изискваше и да си в хармония с женствеността. В крайна сметка всяка омъжена жена минава през различни перипетии. Имаше ли смисъл сама да си слага главата в торбата? Трябваше да започне живота си отново. Сигурно известно време щяха да говорят за нея като за бившата жена на Илхан Саджит, но после и други щяха да се окажат в същото положение и хората щяха да забравят за нея.

Хайде, Реван, стегни се, моето момиче.

Ако приеме поражението и безшумно се оттегли в черупката си, ще продължи да живее като жена, която не е преживяла майчинството, не е печелила собствени пари, не се е напивала, танцувала и разпускала — жена, непознала друг мъж, освен собствения си съпруг, която никога не е била влюбена и обичана. Досега не бе преживяла дори капчица от сексуалните удоволствия, за които толкова много се говореше, около които се въртеше светът.

Отвори вратата на апартамента и трескаво слезе по стъпалата. Докато вървеше към колата, реши, че при първа възможност ще я смени. Може би едно Алфа Ромео, с двойни врати, сив металик. Звънна по мобилния в козметичното студио и си записа час. Разбира се, няма да отстъпи. Разреши ли паричните си проблеми, непременно ще си направи липосукция, за да опъне лицето си. Беше чела, че на някои хора им оправят пръстите след счупване. Да, трябваше да изтърпи това. После щеше да е чудесно да направи малко силикон на гърдите си. И да си намери любовник. Даже Фикран успя да го направи. Не беше го виждала, но личеше, че я чука добре. Защото преливаше от настроение. Така правеха всички богати бивши съпруги. Парите, които взимаха от бившия съпруг, харчеха за жигола. Нямаше значение дали има пари. Макар корабът да се беше блъснал в скалите, все още не бе потънал.

Армаган и Фиген излязоха от вилата за гости, в която бяха настанени. И се отправиха към вилата на Илхан Саджит по чакълестата пътека между лехите с цветя. Армаган вървеше отпред. Шортите му висяха, сякаш ще му паднат.

— Много си отслабнал, скъпи — каза Фиген зад гърба му. — Краката ти са като клечки. Гърбицата ти съвсем е изскочила. Престоят далеч от дома не ти е понесъл добре.

— Колко си мила — отвърна Армаган.

— Казвам ти истината.

Армаган се обърна и за миг я погледна. Продължи да върви с бързи крачки. Отслабнал, значи, гърбицата му се показала! Но Фиген добре се е грижила за себе си. Отрязала си е косата, направила си е кичури в пепеляво, поотслабнала е. Така изглеждаше по-млада, отколкото е. Облякла се бе предизвикателно като двадесетгодишна. Белият й сутиен подобно на морски миди обвиваше едрите й, преливащи гърди, а долнището прозираше през пареото от воал, което покриваше бедрата й.

„Така ли ще се явиш на закуска“, мислеше да я попита той, но се въздържа. Знаеше какво ще му отговори: „Нещо против ли имаш, скъпи? След закуска ще отида до морето“. Нямаше смисъл да създава напрежение още от първия ден.

Илхан, Ренгинур и малкият Ялъм бяха на масата за закуска, подредена на широката веранда. Бебето седеше на столчето за хранене, а кучето Беяз достолепно лежеше в краката на Илхан. Поздравиха се. Фиген се разцелува с Ренгинур.

— Каква е тази красота, момичето ми! — посрещна я Илхан с разтворени обятия. — Самотата ли ти повлия така добре? Я ела тук!

— Малко се повталих, това е всичко — отвърна Фиген и прегръщайки се с Илхан, хвърли през рамото му смутен поглед към Армаган. — Ах, колко е хубаво отново тук сред вас! Ах, колко ми е домъчняло!

„А мен снощи не ме прегръщаше по този начин. Почака аз да я прегърна, но кой знае защо, не я прегърнах.“ Бяха се ръкували и небрежно бяха опрели бузи една в друга, без да докосват телата си. Студено, напрегнато посрещане за мъж и жена, които два месеца не са се виждали. След като си размениха въпроси от рода на „Какво става при теб? Как си?“, легнаха и заспаха. В отделни стаи. От една година насам спяха така.