Инджи Арал - Лилаво

Реван забрави онзи студен разговор — точно година не видя Илхан. Беше сигурна, че причината да я остави, е, че не хареса нейното семейство, че тя е мълчалива, покорна, скромна и неомърсена. Но когато се срещнаха в една сладкарница, той реши, че ще се ожени за нея по същите тези причини. Искаше жена, която няма да му отнема енергията, която влагаше в работата си, че няма да се препира, докато гледа децата, ще чисти къщата и ще задоволява сексуалните му желания. Жена, която може да се управлява лесно, без излишна загуба на време, без да го уморява. „Тогава аз напълно отговарях на този модел.“

Деколтето на булчинската й рокля бе във формата на буква V, с къси ръкави, полата бе дълга до глезените, моделът бе семпъл, от матов сатен. Булото, което се спускаше от върха на косите й, събрани на кок, посипваше раменете й с тюлени сенки. Беше сложила дълги до лакътя ръкавици и държеше булчински букет. Хубава булка. Сватбените бонбони бяха поднесени в сребристи тюлени кесийки. Два бадема и едно шоколадово драже. Всичко останало се случи, както Илхан го беше планирал.

Наеха жилище под наем. Той го обзаведе с толкова вещи, колкото бяха необходими. Сватба нямаше. На бракосъчетанието присъстваха родителите на Реван, Фикран и братята и сестрата на Илхан. Баща им починал преди няколко месеца. Гюлджан позира като актриса. Гордо изигра ролята на майката от мъжка страна. Красива и взискателна, бременна в петия месец. А какво да каже за нейния глупав, назадничав мъж с мръсни мустаци! Армаган бе мълчалив, притеснен, недоволен. Бертан — ентусиазиран, още момче. Снимаха ги. После вечеряха в ресторанта. Изгърмя бутилка шампанско. В хотела останаха две нощи. Нямаше време за меден месец. А и не бе необходимо. Развълнуван, баща й каза на сбогуване: „Сдобих се със син.“ Очите на майка й — насълзени. На Фикран — също. Всички им пожелаха щастие.

Почерпка за новобрачните от управата на хотела. Допирът на младия съпруг е внимателен и дистанциран. Не се отнася като влюбен, защото всъщност не е. Липсва страст. Сякаш за да разбере има ли я, или не, отначало се докосва до ухото, после до носа на жена си. Целува с леки целувки устните й, като на шега.

— Щастлива ли си?

— Да, много съм щастлива. Сигурно си уморен…

— Да, малко.

Реван лежи изпъната по гръб. Краката й са здраво стиснати. Очаква да й каже какво трябва да направи. Но Илхан се бави, като че ли не знае как да я дефлорира или няма смелост. Или са уморени, по-добре ще е да се опитат да заспят. Не бързат за никъде, нали? Да, така е.

— По друг начин ли си представяше тази вечер?

— Не, не знам…

За кратко се прегръщат и заспиват в двата края на голямото легло. На разсъмване Илхан сънено, но приятелски я притегля към себе си. Сваля нощницата й. Целува лицето и тялото й. Прави всичко ласкаво, с търпелива решителност, но безмълвно. Все пак е настоятелен и събуждащ интереса. После малко страст, малко болка и лека тъга.

Свещенодействието приключва.

След няколко години, когато контактите им в леглото станаха все по-редки, кратки, повърхностни и банални, на Реван понякога й се струваше, че се изкачва бавно по скърцащите стъпала на стара, порутена стълба и внезапно се търкулва надолу. Или, падайки и ставайки, върви по хлъзгава като лед, но подвижна повърхност, потъва и изплува, но неочаквано се блъсва в изпречила се пред нея стена и се пръсва на парчета като фигурка от стъкло.

После, оставайки насаме с неравномерното дишане на мъжа си и лутайки се между неопределеното чувство на спокойствие от мисълта, че е законна собственост, и напрежението от сексуалното неудовлетворение, започваше да изпитва чувство на малоценност от прозрението, че още от самото начало е лъгана и пренебрегвана. В тези моменти цялото й същество безкрайно се бунтуваше, започваше да фантазира перверзни, за да разголи и най-мръсните и тъмни ъгълчета на тялото си и да ги извади на показ. Но даже в моментите, когато със затаен дъх се докосваше до тези видения, тя осъзнаваше пречките, които я спират да превърне необузданите си желания в реалност. Защото се страхуваше от ненаситните си желания и от силата на разрушителното чувство вътре в себе си. Може би затова не успя да намери нужната сила и да създаде разумна и спокойна тайна връзка с друг мъж. Това можеше и да е забавно, но не бе нищо друго, освен карикатура, печален псевдообраз на жената, която искаше да бъде.

Гърбът и скулите й пулсираха. Изправи се. Върху себе си имаше само разтворена отпред сатенена роба в теменужен цвят. Премина в спалнята и бързо се облече. Прегледа чантата си, ключовете от колата, кредитните карти, портмонето, цигарите. Онзи безсърдечен човек бе анулирал кредитните й карти. В продължение на двадесет и седем години носеше неговото име — Сезер, и така се бе разграничила от бащиното си фамилно име, че имаше чувството, че никога не се е казвала Динч. Сезер й харесваше повече, свикнала бе с него. Извади кредитните карти и ги хвърли на леглото. Тъжно бе, че нямаше друга самоличност освен това име. Дълго време бе вярвала, че притежава миналото, бъдещето, съдбата, всичко, което принадлежи на мъжа, с когото бе прекарала толкова дълго време заедно. Каква заблуда!