Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

Отпред долита гласът на Джоди:

— Скийт!

— Извинете ме за минутка — казвам й и изчезвам към него. — Видя ли го?

— Абе ти не свърши ли вече? Я ела да вардиш тука, а мен пусни да доизкарам консултацията.

— По-голям ти е шансът да снесеш яйце — казвам. Връщам се отзад. Тя ме гледа. — Вероятно схващате, че може да ме тикнат в затвора, ако извърша онова, което искате. Ще ми вземат разрешителното и после ще трябва да работя на обикновена надница. Разбирате ли?

— Имам само десет долара — отговаря ми. — Ще гледам да донеса каквото не достига другия месец, надявам се.

— Иих! — казвам. — Десет долара, значи? Вижте, затруднявам се да сложа цена на моите знания и умения. Но определено не са за едни нищожни десет долара.

Тя ме гледа. Не трепва.

— Какво искате тогава?

Часовникът се плъзна на един без четири. И реших, че е време да я изведа оттам.

— Познайте от три пъти и после ще ви кажа — отговарям.

На нея окото й не мига.

— Трябва да предприема нещо — настоява. Оглежда се назад, наоколо и после погледът й пробягва по входната врата. — Затова първо ми дайте лекарството.

— Значи сте готова на момента? — питам. — И на място?

— Дайте ми първо лекарството — не отстъпва.

Тъй че взех една разграфена стъкленичка, извърнах се с полугръб към нея и избрах гарафа с подобаващ вид, то иначе ако държиш на видно място отрова в съдове без етикети, при всички положения затворът не ти мърда. Миришеше на терпентин. Отлях в стъкленичката и й я подадох. Тя я помириса, гледайки ме през стъклото.

— Мирише на терпентин — забелязва.

— Ами да — отвръщам. — Това е началото на лечението. Елате пак довечера в десет, ще ви дам останалото и ще извърша операцията.

— Операция ли? — казва тя.

— Няма да боли. Подлагали сте се и преди на тази операция. Вероятно сте чували за клин клин избива?

Тя ме гледа.

— Ще подейства ли? — пита.

— Няма начин да не подейства. Ако дойдете, ще ви оправя.

И тъй тя изпи каквото и да имаше в стъкленичката, без окото й да трепне, след което си тръгна. Аз минах в предната част.

— Намаза ли? — пита Джоди.

— Какво да намажа? — казвам.

— Хайде де — вика. — Няма да ти тегля думите с ченгел.

— А, от нея ли? — казвам. — Тя просто поиска едно обикновено лекарство. Хванала е лоша дизентерия и се стеснява да говори за това пред непознати.

Както и да е, това беше моята нощ, затова помогнах на дъртофела да отчете касата, нахлупих му шапката на главата и в осем и половина вече го изпровождах от магазина. Вървях с него до ъгъла и го проследих, докато не отмина следващите две улични лампи и не изчезна от погледа ми. После се върнах в магазина и чаках до девет и половина, изгасих осветлението отпред, заключих вратата и оставих запалена само една лампа отзад, върнах се при шкафа, напълних шест капсули с талк и поразтребих мазето, бях напълно готов.

Тя дойде точно в десет, преди часовникът да отброи. Отворих й и влезе с бърза крачка. Аз огледах, навън нямаше никой, само едно момченце в гащеризон седеше на бордюра.

— Искаш ли нещо? — попитах го.

То не отговори, просто ме зяпаше. Заключих вратата, угасих лампата и отидох отзад. Тя чакаше. Сега не ме поглеждаше.

— Къде е? — попита.

Подадох й кутийката с капсулите. Тя я подържа в ръка да изучи хапчетата.

— Сигурен ли си, че ще подействат?

— Сигурен съм. Щом поемеш другата част от лечението.

— Къде ще я поема? — пита тя.

— Долу в мазето — отговарям.

Сега тя е по-широка и по-светла, но магазините са тъмни, защото всички са се прибрали у дома. Магазините са тъмни, но като минаваме, по прозорците притърчат светлини. Лампи има в дърветата около зданието на съда. Накацали са по клоните като кокошки, ама съдът е тъмен. Часовникът отгоре му гледа на четирите страни, защото той не е тъмен. И луната не е тъмна. Не много тъмна. Дарл той замина за Джаксън е мой брат Дарл е мой брат. Само то беше от другата страна, бляска на релсите.

— Хайде да пресечем, Дюи Дел — казвам.

— Защо? — пита Дюи Дел. Релсите лъщят и обикалят цялата витрина, то е червено на релсите. Тя каза, че той няма да го продаде на градските момчета. — За Коледа ще е там — твърди Дюи Дел. — Ще трябва да почакаш отново да го донесе.

Дарл замина за Джаксън. Много хора не отидоха в Джаксън. Дарл е мой брат. Моя брат замина за Джаксън.

Докато вървим, светлините се въртят в кръг, накацали са по дърветата като кокошки. На всички страни едно и също. Крият се зад съда и тогава не можеш да ги видиш. Затова пък ги виждаш в черните прозорци оттатък. Всички са се прибрали у дома освен ние с Дюи Дел.