Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

Не съм сигурен обаче има ли право човек да казва кое е безумно и кое не. Изглежда, във всеки човек живее същество, което прекрачва отвъд разума или отвъд лудостта, и то наблюдава разумните и безумните постъпки на същия този човек със същия ужас и същото изумление.

Казах им:

— Признавам, ако си заклещен натясно, можеш да се оставиш в ръцете на Бил Варнър да те закърпи като крантаво муле, но да пукна, ако мъжът, който позволи на Анс Бъндрън да го обработва със суров цимент, не трябва да има в резерв поне един крак повече от мен.

— Те само искаха малко да ме облекчат — изпъшка той.

— Да те облекчат значи! — възмутих се. — А какъв дявол е бръмкал в главата на Армстид, като им е позволил отново да те натоварят на каруцата?

— Ами беше започнал силно да намирисва — обясни той. — Нямаше време за губене. — Аз само го погледнах. — Пък на мен изобщо не ми пречеше

— Я не лъжи и не се опитвай да ме убеждаваш, че са те возили шест дена в каруцата със счупен крак, без шини, и на теб изобщо не ти е пречило.

— Никак не ме мъчеше — каза той.

— Искаш да кажеш, че никак не е мъчило Анс — срязах го. — Не повече, отколкото го измъчи да проснат оня нещастник насред улицата и да му щракнат белезници като на долен убиец. Не ми ги разправяй ти на мен тия. И не ми казвай, че окото ти няма да трепне да загубиш някакви си шейсет инча от собствената ти кожа, когато свалят от тебе тоя бетон. И не ми говори, че няма нищо, ако се тътриш с един куц крак до края на живота си — в случай че изобщо проходиш отново. Бетон! — изкрещях. — Всемогъщи Боже, ами Анс да те беше занесъл до най-близката дърводелница и да ти беше заврял крака под големия трион! Тъй със сигурност щеше да те излекува. Пък после вие да бяхте натикали неговата глава под триона, че да излекувате цялото семейство!… Впрочем къде е Анс? Какви ги е замътил сега?

— Отиде да върне лопатите, дето ги взе назаем — отвърна той.

— Да бе — не се сдържах, — разбира се, бил е принуден да вземе лопата назаем, за да погребе жена си. Как ли не е взел назаем и дупка в земята? Жалко, че не спуснахте и него… Така боли ли те?

— Не особено — промълви, но по лицето му се стичаха едри капки пот като стъклени топчета и то заприлича на попивателна.

— Разбира се — отвърнах. — До другото лято хубаво ще си куцукаш с тоя крак, където си поискаш. И няма да те мъчи, не особено… Ако някога си имал нещо подобно на късмет, то е, че ти е пострадал същият крак, който беше чупил преди.

— И тате казва тъй! — възкликна той.

Случи се, докато зад аптечния шкаф си доливах течен шоколад върху сладоледа; дойде Джоди и каза:

— Ей, Скийт, една жена отпред иска да говори с доктора, попитах я, с какъв доктор искаш да говориш, а тя рече, че искала да говори с доктора, който работел тук, обясних й, че тук не работи никакъв доктор, но тя стои там като побита и надзърта насам да види има ли някой отзад.

— Каква е жената? — питам. — Кажи й да се качи горе в кабинета на Олфорд.

— Селянка е — отговаря той.

— Прати я тогава в общинския диспансер — махвам. — Кажи й, че всички доктори са заминали за Мемфис на бръснарски събор.

— Добре — смънква той и на излизане добавя: — Ама за селянка никак не е зле.

— Почакай! — Той спира, а аз отивам да надникна през пролуката. Но не забелязвам нищо освен хубавите й крака на светлината. — Викаш, че е млада, така ли? — питам.

— За момиче от село ми изглежда доста знойна фуста — отбелязва той.

— Дръж това — подавам му течния шоколад. Свалям престилката и отивам да видя.

Биваше си я. От ония чернооки хубавици, които те наръгват с ножа, без да се замислят, ако ги подхлъзнеш. Биваше си я. В магазина нямаше никой, беше време за обяд.

— С какво да ви помогна? — питам я.

— Вие ли сте докторът? — отговаря ми с въпрос.

— Кой друг да съм — казвам.

Тя откъсва очи от мен и се оглежда.

— Може ли да отидем там отзад? — пита.

Беше едва дванайсет и четвърт, но за всеки случай отидох при Джоди и му заръчах да бди и да свирне, ако дъртият се появи, макар той никога да не се връщаше преди един.

— По-добре се откажи от това — посъветва Джоди. — Преди да си мигнал, оня ще ти изрита задника оттука.

— Той никога не се връща преди един — казвам. — Ще го видиш, като влиза в пощата. Сега си отваряй очите на четири и ми свирни.

— Какво ще правиш? — пита.

— Ти само стой нащрек. После ще ти разкажа.

— Няма ли да дадеш да бутне и на мен? — врънка той.