Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

— Няма за какво — рече Армстид. — Хайде, момчета, влизайте и се изсушете.

След като Армстид почерпи тате с едно питие, той се почувства по-добре, но когато ние отидохме да видим как е Каш, оня не дойде с нас. Обърнах се да погледна, той вкарваше коня в обора, даже вече говореше как щял да се сдобие с нови мулета и до започването на вечерята божем си ги беше купил. Той е там, в обора и гъвкаво лавира около разфучалия се лъснал пумпал, докато влязат заедно в клетката. Покатерва се на яслата и смъква наръч сено, излиза от клетката, търси и намира чесалото. Връща се, ловко избягвайки размазващия къч, и застава насреща му, където конят не може да го досегне. Започва сръчно да го трие с чесалото, като прави умели акробатики в радиуса на конското чифте, и му шепне мръсни и гальовни псувни. Главата на коня рязко отскача назад, зъбите се оголват, очите му лудо се въртят в здрача като стъклени топчета по ярка кадифена покривка, а той го млати с гърба на чесалото по муцуната.

Абе още преди да му дам втора глътка уиски и да приготвят вечерята, той все едно си беше купил вече двойка мулета на кредит от не знам кого си. А дотогава пресяваше, избираше, разправяше как не харесвал еди-кой си чифт и нямало да си даде парите за нищо купено от случаен човек, дори и да е само кокошарник.

— Що не пробваш при Сноупс? — подхвърлих му. — Той има няколко чифта. Може някой да ти легне на мярката.

Той примлясна, впери очи в мен, като че ли аз бях собственикът на единствения впряг в околността и не исках да му го продам, а аз бях наясно, че най-вероятно от двора ми щяха да ги изкарат само мойте мулета, ако изобщо. Ама не знам какво щяха да правят с тях, ако ги вземат. Литълджон ми беше казал, че дигата при стопанството на Хали е залята на цели две мили и единственият начин да се стигне до Джеферсън е като се заобиколи през Мотсън. Това си засягаше Анс.

— С него човек трудно се спазарява — казва и примлясва.

Наливам му още едно след вечеря и той леко се ободрява. Смяташе да се върне под сайванта и да будува при нея. Може да си е представял, че ако просто стои там, в готовност да тръгне, Дядо Коледа ще му донесе чифт мулета.

— Но мисля, че ще го предумам — оживява се. — Ако човек има в жилите си поне капка християнска кръв, ще подаде ръка на ближния в беда.

— Знаеш, че с удоволствие ще ти заема мойте — предложих, но осъзнавах колко вярва, че това е причината.

— Благодаря ти — отвърна. — Тя ще иска да пътуваме с наши. — И той осъзнаваше колко аз вярвам, че това е причината.

След вечеря Джуъл яхна коня към Бенд, за да доведе Пийбоди. Бях чул, че днес щял да е там на визитация при Варнърови. Джуъл се върна към полунощ. Пийбоди бил отишъл някъде по-далеч след Инвърнес, но пък доведе чичо Били с ветеринарската му чанта. Както казва той, за добро или лошо човек не е много по-различен от коня и мулето, само дето мулето и конят имат повече разум.

— На какво си се насадил бе, момче? — пита и оглежда Каш. — Дайте ми дюшек, стол и чаша уиски — разпорежда се.

Накара Каш да изпие уискито и изгони Анс от стаята.

— Късмет, че е кракът, който счупи миналото лято — мърмори Анс тревожен, мляска и мига. — Все е нещо.

Проснахме дюшека през краката на Каш и сложихме стола върху дюшека, ние с Джуъл затиснахме здраво стола, а момичето държеше лампата. Чичо Били мушна в уста стиска тютюн за дъвчене и се захвана за работа. Известно време Каш се бори яко, докато не припадна. После остана да лежи неподвижен, по лицето му едри зърна пот, които аха да се търкулнат надолу, но са спрели да го изчакат.

Когато се събуди, чичо Били си бе събрал приборите и си беше заминал. Той постоянно се опитваше да каже нещо, докато накрая момичето не се наведе и не избърса устата му.

— Пита за инструментите си — каза тя.

— Тук са — отговори Дарл. — Извадих ги.

Той отново понечи да проговори; тя се наведе.

— Иска да ги види — рече.

Дарл ги донесе и ги постави тъй, че да може да ги види. После ги избутаха до кревата от неговата страна, та когато се почувстваше по-добре, да ги опипва с ръка. На другата сутрин Анс взе оня кон и отиде в Бенд да търси Сноупс. Двамата с Джуъл се помаяха в двора, поговориха, след което Анс се метна на коня и замина. Май тогава Джуъл за първи път позволи някой да язди неговия кон и докато Анс не се върна, само шареше из двора нервен до пръсване и без да откъсва очи от пътя, беше на ръба да хукне след Анс, за да си вземе от него коня.

Към девет часа започна да става горещо. Тогава видях първия лешояд. Заради влагата е, помислих си. И едва когато денят напредна, съгледах другите. За късмет лекият ветрец вееше встрани от къщата, тъй че се усети чак когато сутринта преваляше. Но от момента, в който ги забелязах, усетих миризмата сякаш от миля в полето, а те кръжат ли кръжат, та в цялата околия никой да не пропусне какво има под моя сайвант.