Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

Нищо не скрих. Опитах се никого да не мамя. Не ме беше грижа. Просто взех предпазните мерки, които той смяташе необходими за себе си, не и за моята сигурност, колкото като да наметна някаква дреха за пред хората. И докато Кора ме наставляваше, си мислех само, че с времето мъртвите думи горе във високото, изглежда, губят дори значението на мъртвия си звук.

После всичко свърши. Свърши в смисъл, че той си отиде и аз го знаех, въпреки че щях да го виждам и сетне, но никога повече нямаше да го видя скришом да притичва през гората към мен, облечен в пищната одежда на греха, която се разтваря в устрема на тайното му пришествие.

Но за мен не свърши. Искам да кажа, не свърши в смисъла на начало и край, защото по онова време за мен нищо нямаше нито начало, нито край. Дори още подлагах Анс на въздържание, не че го отблъсквах, по-скоро все едно между нас никога нищо не бе имало. Моите деца бяха само от мен, от дивата, разкипяна кръв по земята, от мен и от всичко живо; от нищото и от всичко. После открих, че нося Джуъл. Когато дойдох на себе си и се сетих да пресметна, вторият месец беше минал.

Баща ми казваше, че основанието да живееш е да се подготвиш да си мъртъв задълго. Най-после разбрах какво е имал предвид и разбрах, че той самият не е могъл да знае какво е имал предвид, защото мъжът няма как да знае какво е да разчистваш къща след това. Аз почистих моята къща. Когато Джуъл се появи на бял свят — лежах до лампата и надигнах глава да гледам доктора как прищипва и зашива пъпната връв, преди той да е вдишал първата си глътка въздух, — дивата кръв прекипя, замина и звукът й заглъхна. После всичко беше само мляко, топло и харно, лежах кротко в тежко мълчание и се подготвях да изчистя дома си.

Дадох на Анс Дюи Дел, за да отрицая Джуъл. По-късно му дадох Вардаман, за да заместя детето, с което го бях ограбила. И сега той имаше три деца, които бяха негови, но не мои. А аз можех вече да се подготвя да умра.

Веднъж разговаряхме с Кора. Тя започна да се моли за мен, понеже смяташе, че съм сляпа за греха, и поиска да коленича и аз да се помоля, защото за хората, за които грехът бил просто въпрос на думи, и спасението било просто в думите.

Когато ми казаха, че тя умира, цяла нощ се борих с Нечестивия и излязох победител. Разкри ми се цялата чудовищност на моя грях; най-после видях истинска светлина, паднах на колене и се изповядах пред Бога, помолих Го да ми посочи пътя и получих напътствието Му. „Стани, рече Той, поправи злото в дома, в който пусна твоята жива лъжа, иди при хората, спрямо които престъпи Моята Дума; признай греха си на висок глас. Те, онзи измамен съпруг, трябва да ти простят: не Аз.“

И тръгнах. Чух, че мостът при Тъл бил изчезнал; казах си „Благодаря ти, Господи, о, Всемогъщи Господарю на всичко“; защото опасностите и трудностите, които трябваше да преодолявам, ми показаха, че Той не ме е изоставил; и затова повторното ми приемане в светия Му мир и любов ще е още по-блажено. „Само не допущай, молех се, да умра, преди да поискам прошка от мъжа, когото измамих, не позволявай да стигна твърде късно; и нека признанието за моето и нейното прегрешение не излезе от нейната вместо от моята уста. Тогава тя се закле, че никога няма да каже, но да се изправиш пред вечността, е страшно: нима аз самият не съм кръстосвал чресла с Дявола [4] В оригинала: Have I not wrestled thigh to thigh with Satan myself? (Англ.) „Thigh to thigh“ е библейски аналог на израза arm to arm, т. е. борба с дявола чрез сексуален акт. В Стария завет бедрото (в българските преводи „чреслата“) символизира създаването на потомство, от една страна (Битие, 46: 26; Изход, 1:5), капитулацията на човека пред силата на живота, от друга (Битие, 24:2, 9), и безусловната жертвеност на човешкия избор, от трета (Битие, 24:2). — Б.пр. ? Не допускай да падне върху мен и грехът на нейната погазена клетва. Не разрешавай да ме залеят водите на Твоя могъщ гняв, Боже, преди да съм очистил душата си пред онези, които съм наранил.“

И тъкмо Неговата ръка благополучно ме преведе през придошлата река, тя ме опази от опасностите на водата. Конят ми се подплаши и сърцето ми прималя, когато дънерите и изкоренените дървета се устремиха към моето нищожие. Но не и душата ми: безброй пъти видях как биват отклонявани в последния миг, преди унищожението да ме връхлети, и извисих глас над грохота на потопа: „Слава Тебе, Всемогъщи Господарю и Владетелю! С този знак от Теб ще очистя душата си и отново ще бъда приет в лоното на Твоята вечна любов“.