Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

— Скачай веднага — процежда тихо Каш. — Стой далече от мулетата и не се опитвай да се бориш. Водата сама ще те изхвърли на завоя.

— Само ако скочиш и ти — казвам.

Върнън и Вардаман тичат по брега, тате и Дюи Дел стоят и гледат, Дюи Дел стиска кошницата и пакета. Джуъл прави опит да върне коня към нас. Главата на едното муле изплува, очите му ще изскочат; за миг ни поглежда и надава почти човешки вик. После главата отново изчезва.

— Джуъл, назад! — крещи Каш. — Назад, Джуъл.

Виждам го още секунда как крепи накланящата се каруца, подпира с ръка назад Ади и инструментите си; виждам брадатото главище на отново издигналия се дънер да нанася втори удар, а малко по-нататък, изправил коня на задни крака и извъртял с юзда главата му назад, Джуъл да го налага с юмрук по муцуната. Хвърлям се от каруцата в течението. Между две гърбици на талазите зървам мулетата още веднъж. Изплуват едно след друго от водата с пълно преобръщане, краката им са вцепенено изпънати в позата от момента, в който са изгубили земната опора под себе си.

Каш се опитваше, но тя изпадна, а Дарл се хвърли във водата и изчезна в дълбокото, Каш му крещеше да я хване, и аз крещях, тичах и крещях, Дюи Дел пък крещеше на мене ей, Вардамане, недни вардамане, недни вардамане, пък Върнън ме задмина, понеже я видя да изплува, а тя взе, че отново потъна във водата, щото Дарл все не я хващаше.

Той изплува отгоре да огледа и аз крещя хвани я Дарл, хвани я, а той не се подаде след това нали тя беше много тежка и той трябваше да продължи да я лови и аз крещях хвани я дарл, хвани я във водата че тя е по-бърза от човека и Дарл трябваше да опипва за нея, аз знам, че той може да я намери понеже няма равен в хващането нищо, че мулетата му се пречкат и пак се изтъркулват над водата и премятат схванати крака после ги завалят надолу, та сега гърбовете им лъсват отгоре и Дарл отново трябва да напипва щото във водата тя е по-бърза от всеки мъж и жена и аз задминах Върнън, а той не ще да влезе във водата да помогне на Дарл, не ще да опипва с Дарл за нея знае, ама не иска да помогне.

Мулетата изплуваха отново и навирват схванати крака схванатите крака бавно се извъртолват и после ей го пак Дарл и аз крещя хвани я дарл, хвани я, дай я към брега, а Върнън не ще да помага и тогава Дарл се плъзна покрай мулетата и там можа, удържа я под водата и зави към брега доближава, бавно щото във водата тя се бореше да остане под водата, но Дарл е силен и напредваше бавно, та аз знаех че я държи понеже приближаваше бавно и се втурнах във водата да помагам и не мога да спра да крещя щото Дарл е силен и здраво я държи под водата, колкото и здраво тя да се опъва, той не я пуска вижда ме и я държи и сега всичко е наред, всичко е наред, сега всичко е наред.

Тогава той излиза от водата. Измъква се дълго и бавно преди да се покажат ръцете му, но трябва да я е хванал, трябва, за да мога аз да го поема. После от водата се показват ръцете му и целият той. Не мога да спра. Нямам време да се опитвам. Ще опитвам когато мога, но ръцете му излизат от водата, празни и изпразват водата, изпразват

— Къде е мама, Дарл? — попитах. — Не си я хванал. Знаеше, че е риба, и я остави да ти избяга. Как можа бе. Дарл, Дарл, Дарл.

Затичах се по брега да видя как мулетата още веднъж изплуват бавно и пак потъват обратно.

Когато разказах на Кора как Дарл се хвърли от каруцата и остави в нея Каш сам да я спасява, а каруцата се преобърна, и как Джуъл, почти стигнал брега, взе да се бори с коня да го върне там, където здравият конски разум не му позволяваше да стъпи, тя рече:

— И ти си от ония, дето приказват, че Дарл бил особен и не от най-умните, ама от всички тях само на него му е стигнал умът да се махне от оная каруца. Както забелязвам, Анс е излязъл още по-съобразителен изобщо да не се качи в нея.

— И да беше в каруцата, каква полза от него — казах. — Те тръгнаха правилно и щяха да успеят, ако не беше оня дънер.

— Дънер, бабината ти — отряза ме Кора. — Била е Божията ръка.

— В такъв случай защо говориш, че правят глупости? — попитах я. — Щом никой не може да избяга от Божията ръка. Би било кощунство даже да се опитваш да го правиш.

— Тогава те за какъв дявол се осмеляват? — възмущава се Кора. — Обясни ми де.

— Анс не се осмели — отбелязах. — Нали тъкмо затова го обвиняваш.

— Мястото му беше там — отвърна Кора. — Ако беше мъж, щеше да е в каруцата, вместо да кара синовете си да свършат онова, което на него не му стиска.