Дилия Оуенс - Където пеят раците

На другия ден Кая подкара лодката към Джъмпин и без да слиза от нея, му подаде кофата. В общи линии съдържанието ѝ беше жалка купчинка малки платики и шаранчета, които се разпадаха на части.

— Купуваш ли пушена риба, Джъмпин? Имам тук малко.

— Бре, признавам, че наистина имаш, госпожице Кая. Виж к'во ще ти кажа — ще ги взема на консигнация. Ако ги продам, ще получиш парите, ако ли не — ще си ги вземеш обратно. Става ли?

— Добре, благодаря ти, Джъмпин.

Вечерта Джъмпин тръгна по пясъчната пътека към квартала на цветнокожите — колиби и навеси, че дори и истински къщи, струпани край блатца със застояла вода и кални мочури. Разпокъсаното поселище беше разположено дълбоко в гората, далеч от морето, без никакъв бриз и с "повече комари, отколкото в целия щат Джордж'а".

След около пет километра надуши през боровете пушека от огнищата, на които готвеха, и чу бърборенето на някои от внуците си. В Квартала на цветнокожите нямаше пътища — само пътечки, които криволичеха през горите насам и натам до жилището на едно или друго семейство. Джъмпин и баща му бяха построили истинска къща от чамова дървесина, с ограда от грубо одялани колове около двор с твърдо утъпкана пръст, който Мейбъл — неговата булка с щедри пропорции, измиташе до блясък, като че ли беше под. Нито една змия не можеше да се промъкне и на трийсетина метра от къщата, без да срещне мотиката ѝ.

Мейбъл излезе от къщата да го посрещне с усмивка, както често правеше, и той ѝ връчи кофата с пушената риба на Кая.

— Какво е това? — попита го тя. — Прилича на нещо, което и кучетата няма да довлекат.

— Ами пак онова момиче. Госпожица Кая го донесе. Понякога я изпреварват с мидите и е започнала да опушва риба. Иска да ми я продава.

— Божичко, трябва да направим нещо за това дете. Никой няма да купи тази риба, може аз да я сготвя на яхния. Църквата ни ще ѝ събере малко дрехи и други неща. Ще ѝ кажем, че има семейство, готово да разменя пуловери срещу шарани. Кой номер носи?

— Мен ли питаш? Кльощава е. Знам само, че е кльощава като чироз. Мисля, че ще цъфне още на съмване. Останала е без грош.

След като си изяде закуската от претоплени миди с царевична каша, Кая подкара лодката към Джъмпин, за да разбере дали е спечелила нещо от пушената риба. През всичките години на бензиностанцията я посрещаше само той или клиентите му, но този път, докато приближаваше, Кая видя едра чернокожа жена, която метеше кея, все едно беше кухненски под. Джъмпин седеше на стола, облегнат на стената на магазина, и пресмяташе нещо в тефтера си. Щом я видя, той скочи и ѝ помаха.

— Добрутро — каза тя тихичко, докато пускаше вещо лодката по инерция до кея.

— Здрасти, госпожице Кая. Тук има някой, с който да се запознаеш. Това тук е булката ми Мейбъл.

Мейбъл се приближи и застана до Джъмпин, така че когато Кая стъпи на кея, се оказаха близо една до друга.

Мейбъл се пресегна и взе ръката на Кая, задържа я нежно и рече:

— Много ми е приятно да се запозная с теб, госпожице Кая. Джо ми е казвал какво добро момиче си. И една от най-добрите събирачки на стриди.

Въпреки че Мейбъл копаеше градината си с мотика и половин ден готвеше, чистеше и кърпеше дрехите на белите, ръцете ѝ бяха меки. Кая остави пръстите си в тази кадифена ръкавица, но не знаеше какво да каже и не пророни ни дума.

— Та, госпожице Кая, имаме едно семейство, което разменя дрехи и други неща срещу пушената ти риба.

Кая кимна. Усмихна се на краката си, а после попита:

— Ама ще може ли и бензин за лодката ми?

Мейбъл обърна въпросителен поглед към Джъмпин.

— Ами виж — каза той, — днес ще ти дам, защото знам, че нямаш. Но ще продължиш да носиш миди и такива неща, когато можеш.

Мейбъл изрече с гръмкия си глас:

— Божке, дете, няма да се тревожим за подробностите. Нека те огледам. Трябва да разбера кой номер носиш, за да им кажа — и тя я заведе в магазинчето. — да седнем тук и да ми кажеш от какви дрехи и от какво-що имаш нужда.

След като обсъдиха списъка, Мейбъл очерта ходилата на Кая върху парче кафяв амбалажен плик, а после каза:

— Е, ела утре сутринта и ще те чака цяла купчина.

— Много съм ти задължена, Мейбъл — промълви Кая, а после продължи по-тихо. — Има и нещо друго. Намерих стари пакетчета със семена, но не разбирам нищо от градинарство.

— Е — Мейбъл се облегна назад и дълбоко в щедрата ѝ гръд заклокочи смях, — аз пък със сигурност разбирам от градинарство.

След като обясни на Кая всичко с големи подробности и стъпка по стъпка, тя посегна към тенекиените кутии на рафта и извади оттам семена от тиквички, домати и тиква. Зави ги поотделно в хартия и нарисува отвън от кой зеленчук са. Кая не разбра защо Мейбъл го е направила, дали защото не може да пише, или защото знае, че Кая не може да чете, но и в двата случая свърши добра работа.