Дилия Оуенс - Където пеят раците

Тази нощ Кая запали щедро две свещи и ги сложи в чинийки на масата, за да може да нарисува перото на птицата фаетон.

Повече от седмица върху пъна не се появиха други пера. Кая минаваше покрай него по няколко пъти на ден и надничаше предпазливо през папратите, но не виждаше нищо. На обяд оставаше в къщурката, нещо, което правеше рядко.

"Трябваше да накисна боб за вечеря. Сега вече е твърде късно." Тя обиколи кухнята, претършува кухненския шкаф и накрая забарабани с пръсти по масата. Реши да рисува, но се отказа. Отново отиде при пъна.

Още отдалеч видя дългото раирано опашно перо от дива пуйка. То прикова вниманието ѝ. Пуйките бяха сред любимите ѝ птици. Беше виждала как до дванайсет пуйчета се гушат под крилете на майка си дори когато тя вървеше, някои изоставаха, а после се втурваха да я догонят.

Но преди около година, докато Кая пресичаше една борова горичка, чу остър крясък. Ято от около петнайсет диви пуйки — предимно женски и няколко млади и стари пуяка — налитаха да кълват нещо, което приличаше на мазен парцал, метнат на земята. Вдигнатата от краката им прах забулваше гората и се процеждаше през клоните, които я улавяха. Когато се промъкна по-наблизо, Кая видя, че не е парцал, а женска пуйка и че птиците от собственото ѝ ято налитат да я кълват и да я дращят с нокти по врата и главата. Пуйката някак беше оплела крилете си в трънаците, така че перата ѝ стърчаха под странен ъгъл и тя вече не можеше да лети. Джоди ѝ беше казвал, че когато една птица започне да се различава от другите — ако е осакатена или ранена, — има по-голяма вероятност да привлече хищник, така че останалата част от ятото я убива, което е по-добре, отколкото да привлече някой орел, който заедно с нея може да грабне и една от тях.

Една едра пуйка заби ноктите на големите си мазолести крака в злощастната мъченица, а после я притисна до земята, докато друга пуйка я закълва по голия врат и главата. Падналата пуйки пищеше и гледаше с обезумели очи как собственото ѝ ято и напада.

Кая изтича на поляната с вдигнати ръце.

— Хей, какво правите? Махайте се оттук. Спрете!

С размаханите криле пуйките вдигнаха още прах, докато се пръсваха из храсталака, а две от тях кацнаха тежко на един дъб.

Но Кая бе закъсняла. Жертвата им лежеше безжизнена с отворени очи. От голия ѝ изкривен в прахта врат течеше кръв.

— Къш, махайте се оттук!

Кая подгони и последните едри птици и те се отдалечиха с тътрене на крака, след като си бяха свършили работата. Тя коленичи до мъртвата пуйка и покри очите ѝ с лист от чинар.

Онази вечер, след като бе видяла какво са направили пуйките, тя хапна остатъци от царевичен хляб и боб, а после се опъна на леглото на верандата, откъдето загледа как луната се потапя в лагуната. Изведнъж чу гласове, които се приближаваха към къщурката през гората. Звучаха ѝ нервно и кресливо. Бяха момчета, а не мъже. Тя седна в леглото. Нямаше задна врата. Трябваше да излезе сега или да продължи да седи в леглото, когато дойдат. Бързо като мишка тя се шмугна до вратата, но точно тогава видя запалените свещи с ореоли от подскачаща светлина. Беше твърде късно за бягство.

Гласовете се извисиха.

— Идваме при теб, момиче от мочурището!

— Хей, там ли си? Госпожица Липсващо звено!

— Покажи си зъбите! Покажи ни мочурливата си трева!

Последваха изблици от смях.

Тя се сви още по-ниско под стената на верандата, докато стъпките се приближаваха. Пламъците примигваха бясно, а после съвсем угаснаха и през двора претичаха пет момчета, може би тринайсет-четиринайсетгодишни. Те мълчаливо пробягаха с всички сили разстоянието до верандата и там плеснаха с длани по вратата.

Свита до стената, Кая понечи да изхленчи, но притаи дъх. Можеха лесно да влязат през вратата. Достатъчно бе да я дръпнат силно и бяха вътре.

Но те се върнаха по стъпалата и отново изтичаха в гората: провикваха се и крещяха от облекчение, че са оцелели след посещението при момичето от мочурището, при Вълчето дете, при момичето, което не може да каже буква по буква "куче". Думите и смехът им достигнаха до нея през гората, после изчезнаха обратно в нощта — там, където се чувстваха в безопасност. Тя загледа как отново запалените свещи подскачат между дърветата.

Видеше ли диви пуйки, Кая винаги се сещаше за онзи ден и за онази нощ, но въпреки това се развълнува при вида на перото върху пъна. Достатъчно ѝ беше, за да разбере, че играта продължава.