Дилия Оуенс - Където пеят раците

1968 година

Тежката влажна жега размиваше утрото в мараня, в която се сливаха море и небе. Джо излезе от сградата на полицейското управление и срещна Ед, който слизаше от патрулката.

— Ела тук, шерифе. Имам още резултати от лабораторията по случая на Чейс Андрюс. Вътре е жежко като в пещ.

Джо поведе Ед към голям дъб, чиито възлести корени бяха избили през пръстта като юмруци. Шерифът го последва, жълъдите хрущяха под краката им, докато и двамата не застанаха на сянка с обърнати към морския бриз лица.

Джо зачете на глас.

— "Охлузванията по тялото и вътрешните наранявания отговарят на падане отвисоко." Той си е ударил главата в онази греда — потвърждават го кръвта и пробите от косата, — което е причинило сериозни охлузвания и е увредило тилния лоб, но не го е убило.

— Ето, значи е умрял, където го намерихме, не е бил пренесен. Кръвта и косата върху напречната греда го потвърждават. "Причина за смъртта: внезапен удар върху тилния и теменния лоб на тилната мозъчна кора, тежки гръбначни… от падането от кулата."

— Значи някой все пак е заличил всички стъпки и отпечатъци от пръсти. Нещо друго?

— Чуй това. Открили са по якето му много чужди влакна. Влакна от червена вълна, които не са били от неговите дрехи. Изпратили са ни образец — шерифът разклати малко найлоново пликче.

Двамата се взряха в мъхавите червени влакна, залепнали като паяжина по пликчето.

— Казват, че били от вълна. Може да са от пуловер, шал, шапка — каза Джо.

— Риза, пола, къси чорапи, пелерина. По дяволите, може да са от какво ли не. И ние трябва да го открием.

На другия ден с притиснати до бузите си ръце Кая се приближи бавно до пъна, почти изричаше наум молитва. Но на пъна нямаше перо. Тя сви устни.

— Разбира се. Трябва и аз да му оставя нещо.

Напипа в джоба си опашното перо от млад белоглав орел, което беше намерила сутринта. Само човек, който познаваше птиците, щеше да разбере, че това раздърпано перо на петънца принадлежи на орел. Тригодишен, още незакачулен. Не беше толкова ценно, колкото опашното перо на птицата фаетон, но все пак беше нещо скъпо. Тя го остави внимателно върху пъна и го притисна отгоре с малък камък, за да не го отвее вятърът.

Тази нощ с кръстосани под главата ръце Кая лежеше на леглото на верандата, а по устните ѝ играеше лека усмивка. Семейството ѝ я беше зарязало да оцелява в тресавището, но ето че се беше намерил някой, който да идва сам и да ѝ оставя подаръци в гората. Кая и досега изпитваше известна несигурност, но колкото повече мислеше за това, толкова по-невероятно ѝ се струваше, че момчето ѝ мисли зло. Не прилягаше на човек, който харесва птиците, да е подъл.

На другата сутрин Кая скочи от леглото и се зае с онова, което Мама наричаше "основно почистване". Седнала до тоалетката на Мама, Кая възнамеряваше само да прегледа какво е останало по чекмеджетата, но когато вдигна ножицата на Мама от стомана и бронз с отвори за пръстите, оформени със сложно преплетени орнаменти от лилии, тя внезапно изтегли назад косата си, която не беше подстригвана, откакто Мама си беше отишла преди повече от седем години, и отряза от нея двайсетина сантиметра. Сега косата ѝ падаше малко под раменете. Огледа се в огледалото, отметна леко глава и се усмихна. Търка с четка ноктите и разресва косата си, докато не залъщя.

След като върна намясто ножицата и четката за коса, Кая се зарови в старата козметика на Мама. Фондьотенът и ружът бяха изсъхнали и напукани, но трайността на червилото сигурно се измерваше с десетилетия, защото, когато Кая отвори тубичката, то изглеждаше свежо. Тя си сложи червило за пръв път в живота си: в детството си никога не се беше обличала като голяма жена. Размаза го с устни, после отново се усмихна в огледалото. Реши, че изглеждаше поне мъничко хубава. Не колкото Мама, но доста приятна. Изкикоти се, а после изтри червилото. Точно преди да затвори чекмеджето, мерна шишенце изсъхнал лак за нокти "Ревлон" — бледорозов.

Вдигна малката стъкленица и си припомни как Мама се беше върнала веднъж от града не с друго, а с това шишенце лак за нокти. Заяви, че лакът наистина щял да подхожда на мургавата им кожа. Сложи Кая и двете ѝ по-големи сестри да седнат една до друга на избелелия диван, каза им да протегнат босите си крака и лакира всичките им пръсти на краката и на ръцете. После лакира и своите и те се смяха и се забавляваха, като тичаха из двора и показваха една на друга розовите си нокти. Татко беше отишъл някъде, но лодката беше закотвена в лагуната. И на Мама ѝ хрумна да качи всички момичета в лодката — нещо, което никога не бяха правили.