Дилия Оуенс - Където пеят раците

Отместваха с ръце острите клонки на миртата от лицата си и се промъкнаха до заливчето. По мокрия пясък имаше следи от раци, чапли и брегобегачи, но не и от хора.

— А, я виж тук — Джо посочи почти идеален полукръг, отпечатан в пясъка. — Би могло да е следа от лодка със закръглен нос, изтеглена на брега.

— Не. Виждаш ли вятърът как вее тази пречупена трева назад-напред в пясъка. Така очертава полукръг. Това е само трева по вятъра.

Стояха така и се оглеждаха. Останалата част от малкия плаж с форма на полумесец бе покрита с дебел слой черупки от миди, най-различни части от ракообразни и щипки от раци. Раковините криеха най-добре тайните.

През зимата на 1955 година Татко докуцукваше до къщурката все по-рядко. Минаваха седмици без бутилка от уиски на пода, без тяло, проснато на леглото, и без пари в понеделник. Кая все очакваше да го види как куцука между дърветата с хартиения плик в ръка. Мина едно пълнолуние, после още едно, откакто го бе видяла за последен път.

Чинарите и американските орехи протягаха голи клони към унилото небе, а безмилостният вятър изсмукваше всякаква радост, която зимното слънце би могло да внесе в помръкналия пейзаж. Безполезен изсушаващ вятър в морска земя, която не можеше да изсъхне.

Седнала на стъпалата пред къщурката, Кая размишляваше. Можеше да са пребили баща ѝ при игра на покер и да са го изхвърлили в тресавището през някоя студена и дъждовна нощ. Или може би просто беше паднал, докато се е прибирал пиян някъде из горите, с лице, потопено във водата на някое блато.

"Мисля, че си отиде завинаги."

Кая прехапа устни, докато устата ѝ побеля. Не я болеше толкова, както когато Мама си тръгна — всъщност насилваше се да жали за него. Но чувството да останеш сама беше толкова необятно, че направо отекваше в душата ѝ и властите със сигурност щяха да научат и да дойдат да я приберат. Трябваше да се преструва дори пред Джъмпин, че Татко все още скита някъде наоколо.

И в понеделник няма да има пари. Кая успя да изкара седмици с последните няколко долара, хранеше се с царевична каша, варени миди и по някое яйце от дивите кокошки. Единствените ѝ запаси бяха няколко кибритени клечки, парченце сапун и шепа царевичен булгур. С малкото останали кибритени клечки нямаше да изкара зимата. А без тях нямаше да може да си свари кашата, която правеше за себе си, за чайките и за кокошките.

"Не знам как да живея без царевичен булгур."

Помисли си, че където и да се беше запилял Татко, този път беше отишъл пеш. Лодката остана за Кая.

Разбира се, тя трябваше да открие друг начин да си намира храна, но за момента изтласка тази мисъл в някакво отдалечено кътче на съзнанието си. След вечерята от сварени миди, които се беше научила да размачква на каша и да маже върху солени содени питки, тя прелисти любимите книги на Мама, преструваше се, че чете приказките. Дори и на десет години, Кая все още не можеше да чете.

После газената лампа примигна, избледня и угасна. Мекият кръг от онова, което допреди малко беше нейният свят, се смени от тъма. Кая изхлипа. Татко винаги купуваше газта и пълнеше лампата, така че тя не се беше замисляла много по въпроса. Докато не остана на тъмно.

Кая поседя няколко секунди в опит да изстиска светлина от остатъците, но не успя да направи почти нищо. После в мрака се очертаха закръглената издатина на хладилния шкаф и прозоречната рамка и тогава тя прокара ръка по плота, докато не напипа остатък от свещ. Трябваше да използва една клечка, за да я запали, а ѝ бяха останали само пет. Но в момента трябваше да се пребори с тъмнината.

Фъш-ш. Кая драсна клечката, запали свещта и тъмнината се оттегли в ъглите. Тя обаче се беше запознала достатъчно отблизо с нея, за да разбере, че ѝ трябва светлина, а газта струваше пари. Кая задиша плитко-плитко. "Може би трябва да ида до града и да се предам на властите. Поне ще ми дадат храна и ще ме пратят на училище."

Но след като поразмисли минута, си каза: "Не, не мога да изоставя чайките, чаплата, къщурката. Мочурището е единственото ми семейство".

Докато свещта догаряше, на Кая ѝ хрумна нещо.

На другата сутрин тя стана по-рано от обикновено, още докато имаше отлив, навлече гащеризона и се измъкна с кофа в ръка, закривен нож и празни торби. Клекнала в калта, засъбира миди по края на блатцата, както Мама я беше учила, и след два часа клякане и лазене напълни два конопени чувала.

Слънцето се измъкваше бавно от морето, докато тя прекосяваше с лодката до бензиностанцията на Джъмпин. Той се изправи, когато Кая се приближи.