Дилия Оуенс - Където пеят раците

Бензиностанцията му за гориво и стръв се люшкаше на собствения си несигурен кей. От най-близкия дъб на брега, на около дванайсетина метра през лагуната беше опънат кабел, който го държеше здраво. В незапомнени времена, някъде преди Гражданската война, прапрадядото на Джъмпин беше построил кея и къщурката от кипарисови дъски.

Три поколения бяха ковали навсякъде по нея ярки метални реклами — безалкохолно "Ней Грейп", кола "Ройъл Краун", "Камъл Филтърс", наред с двайсетгодишна поредица от автомобилни регистрационни номера на Северна Каролина — и само най-гъстата мъгла можеше да скрие този взрив от цветове от идващите откъм морето хора.

— Здравейте, господин Джейк. Как сте?

— Добре. Събудих се и още шавам — отвърна Татко.

Джъмпин се разсмя, като че ли никога не беше чувал тази изтъркана фраза.

— Довели сте и малката си дъщеричка с вас и изобщо. Това е много добре.

Татко кимна. А после добави, сякаш му беше хрумнало допълнително:

— Да, това тук е дъщеря ми, госпожица Кая Кларк.

— Е, горд съм да се запозная с теб, госпожице Кая.

Кая се втренчи в босите си крака, но не откри там отговор.

Това не смути Джъмпин и той продължи да говори за добрия риболов напоследък. А после попита Татко:

— Ами, да го напълня ли, господин Джейк?

— Да, налей го чак догоре.

Мъжете поговориха за времето, за риболова, после отново за времето, докато резервоарът не се напълни.

— Хубав ден на всички ви сега — каза Джъмпин, докато им хвърляше въжето.

Татко излезе бавно в блесналото море — на слънцето му отне по-малко време да погълне мъглата, отколкото на Джъмпин да напълни резервоара. В продължение на няколко километра лодката заобикаляше с пухтене обраслия с борове полуостров близо до Баркли Коув, където Татко я привърза за издълбаните от въжетата стълбове на градския кей. Наоколо шетаха рибари, които опаковаха рибата и връзваха въжетата.

— Мисля, че можем да хапнем няк'ва ресторантска манджа — каза Татко и я поведе покрай вълнолома към ресторантчето "Баркли Коув".

Кая не беше опитвала никога ресторантска храна, никога не беше стъпвала дори вътре. Сърцето ѝ заблъска, докато тя отупваше калта от твърде окъселия си гащеризон и оправяше разрошената си коса. Когато Татко отвори вратата, всички посетители спряха насред хапката. Няколко мъже кимнаха леко на Татко, жените се намръщиха и извърнаха глави. Едната изсумтя:

— Сигурно не могат да прочетат, че тук се влиза с ризи и обувки.

Татко посочи на Кая да седне на масичка с изглед към кея.

Кая не можеше да прочете менюто, но той ѝ описа по-голямата част от него и тя си поръча пържено пиле, картофено пюре, сос, грах и содени питки, пухкави като току-що набран памук. Той си взе пържени скариди, сирене с пипер, пържена бамя и пържени зелени домати. Сервитьорката сложи пред тях на масата цяла чиния с парченца масло върху ледени кубчета, кошничка с Царевичен хляб и содени питки и изстуден сладък чай, колкото им душа иска. За десерт си взеха плодов сладкиш с къпини и сладолед. Кая така се натъпка, че се уплаши да не повърне, но реши, че си е струвало.

Докато Татко плащаше на касата, Кая излезе на тротоара, където над залива тегнеше силната миризма от рибарските лодки. Беше завила в мазна салфетка остатъка от пилето и содените питки. Джобовете на гащеризона ѝ бяха натъпкани с тънки солени бисквитки, които сервитьорката беше оставила на масата — да си взимат.

— Здравей — чу Кая тихо гласче зад себе си и когато се обърни, видя около четиригодишно момиченце с руси къдрици, вдигнало към нея лице.

Беше облечено с небесносиня рокля и протягаше ръчичка. Кая зяпна ръчичката — беше пухкава и може би най-чистото нещо, което Кая бе виждала в живота си. Не я бяха мили със сапун за пране и със сигурност нямаше кал от миди под ноктите си. После погледна момиченцето в очите, където се отразяваше ти самата просто като друго дете.

Премести салфетката в лявата си ръка и протегна дясната бавно към ръката на момиченцето.

— Хей ти, махай се оттам! — госпожа Териза Уайт, съпругата на методисткия свещеник, изхвърча внезапно от вратата на обущарския магазин "Бъстър Браун".

Баркли Коув сервираше религията си твърдо сварена и добре препържена. Колкото и да беше малко, градчето издържаше четири църкви, и то само за белите, цветнокожите имаха още три.

Естествено, пасторите и свещениците, да не говорим за съпругите им, се радваха на уважение в градчето и се обличаха и държаха в съответствие с положението си. Териза Уайт често носеше пастелни поли и бели блузи, с подходящи по цвят обувки и чанта.