Дилия Оуенс - Където пеят раците

Сега тя се втурна към дъщеря си и я вдигна на ръце. След като се дръпна от Кая, отново пусна детето на тротоара и клекна до него.

— Мерилин, миличка, не се приближавай до това момиче, чу ли? То е мръсно.

Кая гледаше как майката прекарва пръсти през къдриците на детето и не пропусна да забележи колко дълго двете задържаха погледите си.

От "Пигли Уигли" излезе друга жена и бързо се приближи до тях.

— Добре ли си, Териза? Какво стана? Това момиче да не е досаждало на Мерилин?

— Видях го навреме. Благодаря ти, Джени. Ще ми се тези хора да не идват в града. Погледни я само. Мърлява. Направо противна. В момента върлува стомашен вирус и със сигурност знам, че е дошъл от тях. Миналата година ни докараха дребна шарка, а това е сериозно — Териза си тръгна, притиснала детето.

Точно тогава Татко с няколко бири в кафяв амбалажен плик подвикна зад гърба ѝ.

— К'во правиш? Хайде, да се махаме оттук. Отливът започна.

Кая се обърна и го последва, докато плаваха към дома си в мочурището, все виждаше къдриците и очите на майката и дъщерята.

Татко все така изчезваше за по няколко дни, но не толкова често, колкото преди. И когато се весваше, не рухваше в алкохолно вцепенение, а сядаше да се храни и си говореха. Една вечер играха на карти и той се кикотеше, когато Кая печелеше, а тя се кискаше, прикрила уста с ръка, като възпитано момиче.

Слезеше ли от верандата, Кая поглеждаше към пътеката и си мислеше, че макар дивата глициния да увяхваше с отминаването на пролетта, а майка ѝ да си беше тръгнала в края на миналото лято, тя може би щеше все пак да види Мама да се прибира през пясъка. Със същите обувки, имитация на крокодилска кожа. Сега, когато те с Татко ходеха за риба и разговаряха, можеше да се опитат отново да бъдат семейство. Татко ги биеше всичките, най-вече когато беше пиян. Но когато беше трезвен няколко дни подред, ядяха заедно пилешка яхния, а веднъж пуснаха на плажа хвърчило. После отново пиене, крясъци и бой. Подробностите при някои от пристъпите му се бяха врязали дълбоко в съзнанието на Кая. Веднъж Татко блъсна Мама в стената на кухнята и продължи да я удря, докато тя не се свлече на пода. Кая докосна ръката му и го замоли с ридания да спре. Той я сграбчи за раменете и като ѝ крещеше да си свали джинсите и гащите, и наведе над кухненската маса. С едно-единствено плавно и отработено движение смъкна колана от панталона си и я нашиба с него. Разбира се, че тя си спомняше острата болка, разкъсваща голото ѝ дупе, но колкото и да беше странно, много по-живо си спомняше джинсите, смъкнати около кльощавите ѝ глезени. И как Мама, рухнала в ъгъла до кухненската печка, плачеше на глас. Кая не знаеше защо беше избухнала кавгата.

Но ако Мама се върнеше сега, когато Татко се държеше свястно, можеха да започнат на чисто. На Кая и през ум не ѝ беше минавало, че Мама ще си иде, а Татко ще остане. Но знаеше, че майка ѝ няма да я изостави завинаги — ако беше жива някъде там по света, щеше да се върне. Кая все още виждаше сочните ѝ червени устни, когато Мама пееше в такт с радиото, и чуваше думите ѝ: "Слушай внимателно как приказва господин Орсън Уелс, той говори като истински джентълмен. Никога не казвай ня'а — това дори не е дума".

Мама рисуваше приливните устия и залезите с ярки маслени и водни бои, сякаш ги беше взела от земята. Беше донесла със себе си някои неща за рисуване и купуваше по някоя дреболия от "За пет цента". Понякога Мама оставяше Кая да рисува свои си картини върху кафявите амбалажни пликове от "Пигли Уигли".

В началото на септември след това риболовно лято, в един избелял от жега следобед Кая отиде до пощенската кутия в края на пътеката. Докато прелистваше рекламите за хранителни продукти, изведнъж замръзна намясто, беше видяла син плик, адресиран с четливия почерк на Мама. Няколко листа на чинара вече жълтееха както тогава, когато тя си тръгна. През цялото това време от нея нямаше следа, а сега — писмо. Кая го загледа втренчено, вдигна го срещу светлината, прокара пръсти по идеално наклонените букви. Сърцето ѝ думкаше в гърдите.

"Мама е жива. Живее някъде другаде. Защо не се е върнала у дома?"

Дощя ѝ се да разпечата плика, но единствената дума, която можеше да прочете, беше собственото ѝ име, а то не беше върху плика.

Тя изтича до къщурката, ала Татко беше отишъл някъде с лодката. Затова подпря писмото върху солницата на масата, където той щеше да го види. Докато вареше папуда [5] Вид грах в южните части на САЩ — Vigna unguiculata. — Б. пр. с лук, все поглеждаше писмото да не изчезне.