Дилия Оуенс - Където пеят раците

Скупър разроши косата на Тейт.

— Как е, синко? Благодаря, че дойде да помогнеш.

Тейт се усмихна.

— Няма нищо.

Заеха се с моряците да товарят скаридите в касетки и да влачат касетките до кея, провикваха се един на друг как ще му ударят по една бира в Проклетата бирария и разпитваха Тейт за училище. По-висок с десетина сантиметра от останалите мъже, Скупър вдигаше по три касетки наведнъж, сваляше ги по дървения мостик и се връщаше за нови. Юмруците му бяха като на мечок, с изпръхнали и обелени кокалчета. За по-малко от четиресет минути палубата беше измита, мрежите бяха прибрани и въжетата завързани здраво.

Скупър каза на екипажа, че ще пийне с тях бира някой друг ден, защото трябвало да свърши нещо, преди да се прибере. В кабината, където беше щурвалът, Скупър сложи на прикрепения за плота грамофон плоча на Милица Корджъс [3] Родена в Полша етническа естонка, колоратурно сопрано, която по-късно се появява в холивудски филми. — Б. пр. на 78 оборота и наду звука. Двамата с Тейт слязоха и се вмъкнаха в трюма на машинното, където Тейт подаваше инструментите на баща си, докато той смазваше частите и затягаше болтовете в светлината на слабата крушка. А през това време сладките звуци на операта се издигаха високо в небето.

През шейсетте години на осемнайсети век прапрадядото на Скупър, емигрант от Шотландия, беше претърпял корабокрушение край бреговете на Северна Каролина и единствен от всички беше оцелял. Доплувал до бариерните острови Аутър Банкс, намерил си жена и народили тринайсет деца. Мнозина биха могли да проследят корените си до онзи смелчак, но Скупър и Тейт не държаха да го правят. Не се включваха често в неделните пикници на роднините с пилешка салата и фаршировани яйца, особено приживе на майка му и сестра му.

Най-сетне в сивеещия здрач Скупър тупна Тейт по раменете.

— Готово. Да си вървим у дома да вечеряме.

Тръгнаха по кея, после по Главната улица и по един виещ се път стигнаха до тяхната къща, двуетажна сграда с разядена от вятъра кедрова обшивка, построена в началото на деветнайсети век. Белите первази на прозорците бяха прясно боядисани, а моравата, която слизаше почти до морето, беше старателно окосена. Азалиите и розовите храсти край къщата обаче се давеха в бурени.

След като изу в антрето жълтите гумени ботуши, Скупър попита:

— Писна ли ти от бургери?

— Никога не ми писва от бургери.

Тейт застана на кухненския плот, за да направи кюфтета за хамбургерите, подреждаше ги в чиния. Майка му и сестра му Кариан, и двете с бейзболни шапки, му се усмихваха от една снимка, закачена до прозореца. Ах, как обичаше Кариан тази шапка на "Брейвс", носеше я непрекъснато.

Той отмести от тях очи и започна да реже домати и да разбърква печения фасул. Ако не беше заради него, още щяха да са тук. Майка му щеше да маже пилето с марината, а Кариан да реже содените питки.

Както винаги Скупър попрепече бургерите, но вътре бяха сочни и бяха с дебелина на малък телефонен указател. И двамата бяха огладнели и известно време се хранеха мълчаливо, после Скупър попита Тейт за училище.

— Биологията е интересна, харесвам я, но в часа по английски се занимаваме с поезия. Не мога да кажа, че ми харесва кой знаe колко. Всеки от нас трябва утре да прочете по едно стихотворение на глас. Ти някога ми декламираше стихотворения, но аз не си ги спомням.

— Имам едно специално за теб, сине — каза Скупър. — Любимото ми — "Кремирането на Сам Макгий" от Робърт Сървис. Четях ви го на всички. Беше любимо и на майка ти. Винаги се смееше, докато го четях, никога не ѝ омръзваше.

Тейт заби поглед в чинията при споменаване на майка му и забута боба с вилицата.

Скупър продължи.

— Не си въобразявай, че поезията е само за лигльовци. Че има сантиментални стихотворенийца — има, но има също така и смешни, много за природата, дори и за войната. Смисълът им е, че те карат да се разчувстваш.

Баща му повтаряше многократно, че един истински мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена. Скупър отиде във всекидневната и се провикна оттам.

— Някога го знаех почти цялото наизуст, но вече не. Ама ето го, ще ти го прочета.

Той седна отново до масата и зачете. Най-сетне стигна до онази част.