Дилия Оуенс - Където пеят раците

Спря на бензиностанцията "Синг Ойл", която се намираше точно в края на Баркли Коув, сгушена в борова горичка и заобиколена от ръждясали камиони и таратайки върху циментови блокове.

Господин Лейн я видя, че идва.

— Махай се оттук, ти, рошаво просякинче такова. Измет от мочурището.

— Имам пари, господин Лейн. Трябва ми бензин и шило за моторната лодка на Татко — и тя протегна две десетцентови и две петцентови монети и пет пенита.

— Е, не си заслужава да се пъна за такива смешни пари, ма хайде, дай ги тука — и той се протегна за очуканата квадратна туба.

Кая благодари на господин Лейн, който отново изгрухтя. Продуктите и тубата ѝ натежаваха все повече с всеки изминат километър и ѝ отне доста време да се добере до дома. Най-сетне в сянката на лагуната тя изпразни тубата в резервоара и почисти лодката с парцали и домакински пясък, докато металните бордове се показаха изпод мръсотията.

На четвъртия ден след заминаването на Татко Кая започна да го чака. Късно следобед я обхвана студен ужас, който затисна гърдите ѝ. Ето че тя отново стоеше и се взираше в пътеката. Колкото и да беше гаден Татко, Кая имаше нужда той да се завърне. Най-сетне в ранната вечер Татко закуцука през пясъчните коловози. Тя изтича в кухнята и сложи на масата гулаш от сварени листа на горчица, кокали и царевична каша. Не умееше да прави сос, затова изля бульона от кокалите — в който плуваха парченца бяла лой — в празен буркан от сладко. Чиниите бяха напукани, от различни сервизи, но Кая беше сложила вилицата отляво, а ножа отдясно, както я беше учила Мама. После зачака, залепена до хладилния шкаф като прегазен на пътя щъркел.

Татко блъсна входната врата в стената, с три крачки прекоси всекидневната до стаята си, без да повика Кая или да погледне в кухнята. Това беше нормално. Тя го чу да тръшва куфара си на пода, да отваря чекмеджета. Бе забелязал изпраните чаршафи и със сигурност чистия под. Ако не с очи, щеше да усети разликата с носа си.

След няколко минути той излезе оттам и влезе право в кухнята, погледна пренесената маса, купите с димяща храна. Видя Кая, застанала до хладилника, и двамата се зяпнаха, като че ли никога не се бяха виждали.

— Бреей, виж ти, момиче, к'во е това? Май си взела, че си пораснала. Готвиш и разни там.

Не се усмихна, но лицето му беше спокойно. Беше небръснат, с тъмна немита коса, провиснала над лявото му слепоочие. Но беше трезвен — тя познаваше признаците.

— Да, замесих и царевичен хляб, ама не се надигна.

— Е, благодаря ти. Браво на теб. Капнал съм и съм гладен като свиня в кочина.

Той измъкна стол и седна, затова седна и Кая. Напълниха мълчаливо чиниите си и започнаха да гризат жилавото месо от почти голите кокали. Татко вдигна един прешлен и осмука мозъка, а мазнината лъсна по бакенбардите му. Глозга ги тези кокали, докато не ги лъсна като панделки.

— Това тук е по-добро от студен сандвич с царевични пърженки и зеле — каза той.

— Жалко, че царевичният хляб не се надигна. Може би трябваше да сложа повече сода и по-малко яйца — на Кая не ѝ се вярваше, че изрича тези думи, не можеше обаче да се спре. — Мама го правеше толкова хубав, но сигурно не съм внимавала достатъчно кое как става…

После си помисли, че не е трябвало да споменава Мама, и млъкна.

Татко побутна чинията си към нея.

— Ще има ли още някоя лъжица?

— Да, има още много.

— О, и тури малко от царевичния хляб право в яхнията. Умирам да топя бульона и се обзалагам, че този хляб става идеално за това, кашав е като качамак.

Тя се усмихна вътрешно, докато пълнеше чинията му. Кой би помислил, че царевичният хляб може да ги свърже.

После обаче, след като поразмисли малко, Кая се разтревожи, че ако го помоли сега да използва лодката, той ще реши, че е сготвила и изчистила само заради това, което отначало така си и беше, но сега вече изглеждаше по-различно. Харесваше ѝ да седнат и да се хранят като семейство. Нуждата ѝ да разговаря с някого беше много остра.

Затова не спомена, че иска да кара лодката сама, а вместо това попита:

— Мога ли някой път да дойда с теб за риба?

Той се разсмя шумно, но не злобно. Смееше се за пръв път, откакто Мама и останалите си бяха тръгнали.

— Риба ли искаш да ловиш?

— Да, искам.

— Та ти си момиче — каза той с очи в чинията, докато дъвчеше един кокал.

— Да, аз съм твоето момиче.

— Е, мога да те взема някой път.

На другата сутрин Кая тичаше по пясъчната пътечка, накланяше изпънатите си ръце и издаваше влажни звуци, от което пръскаше слюнка. Щеше отначало да плава през мочурището и да търси гнезда, а после щеше да се издигне и да хвръкне крило до крило с орлите. Пръстите ѝ се превърнаха в протегнати косо към небето дълги пера, които събираха под нея вятъра. Но после виковете на Татко откъм лодката я приземиха рязко. Крилете ѝ се свлякоха, стомахът ѝ се сви — сигурно се беше досетил, че я е взимала. Тя почти усещаше удара на веслото по дупето си и отзад по краката. Знаеше как да се скрие и да изчака, докато е пиян, и той никога нямаше да я намери. Но сега се беше отдалечила много по пътечката, беше точно пред погледа на Татко, и той стоеше с всичките си въдици и пръчки и ѝ махаше да иде при него. Тя го приближи, тиха и уплашена. Риболовните такъми бяха разпилени наоколо, под седалката му имаше шише с царевичен алкохол.