Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Виж онзи трегер под отвора. Целият е очукан и ожулен.

— Да, виждам. Чейс явно си е блъснал главата в него, когато с падал.

— Ще се покатеря дотам да видя за проби от кръв или коса. Да събера няколко трески.

— Благодаря ти, Джо. И снимай няколко близки плана. Аз ще ида за въже да те осигурявам. Нямаме нужда от два трупа за един ден в тези калища. И трябва два свалим отпечатъци от тази решетка, от решетката до стълбището, от парапета и перилата. От всичко, което би могло да бъде докоснато от някого. Събери също така косми и влакна.

След около два часа те разкършиха гърбове, дълго се бяха навеждали и лазили. Ед каза:

— Не твърдя, че има нещо гнило. Рано е още. Освен това не мога да се сетя за никой, който би искал да убие Чейс.

— Аз пък бих изредил цял списък — възрази заместникът му.

— Като например? Какво искаш да кажеш?

— Хайде, Ед. Знаеш какъв беше Чейс. Развяваше си байрака като разгонен бик. Преди да се ожени, след като се ожени, с момичета и омъжени жени. Виждал съм похотливите песове около разгонена кучка да се държат по-добре.

— Стига де, не беше чак толкова лош. Със сигурност. Имаше репутация на женкар. Но не ми се вярва някой в този град да убива заради това.

— Казвам само, че имаше хора, които не го харесваха. Някой и друг ревнив съпруг. Трябва да е бил някой, когото е познавал. Някой, когото ние всички познаваме. Малко вероятно е Чейс да се покатери там с някой непознат — каза Джо.

— Освен ако не е бил задлъжнял до уши на някой извън града. Нещо, което не сме знаели. И да е бил достатъчно силен мъж, за да блъсне Чейс Андрюс. Трудна задача.

Джо каза:

— Вече се сещам за неколцина, готови да го направят.

Веднъж сутринта Татко, току-що избръснат и облечен с извадена и закопчана риза, влезе в кухнята и каза, че тръгвал с автобуса на "Трейлуейс" за Ашвил, за да обсъди някои въпроси с военните. Каза, че му се полагали още пари за инвалидност и че отива да уреди този въпрос и няма да се върне три-четири дни. Тъй като никога не беше съобщавал на Кая какво прави, къде отива или кога ще се върне, тя само го загледа мълчаливо, както стоеше пред него в твърде окъселия гащеризон.

— Май, щом всички си идат, ще оглушееш и ще онемееш — каза той и вратата на верандата се тресна подире му.

Кая го проследи с очи как куцука по пътеката, изхвърляше настрани и после напред крака си. Ръцете ѝ се свиха в юмруци. Може би всички един по един щяха да я напуснат по тази пътека. Когато Татко стигна до пътя и ненадейно се обърна, тя вдигна ръка и я размаха силно. В опит да го привърже. Той ѝ махна в бърз презрителен поздрав. Но все пак беше нещо. Повече, отколкото бе направила Мама.

Оттам Кая отиде на лагуната, където ранното утро се отразяваше в блясъка на стотиците крилца на водните кончета. Дъбовете и гъстите храсти обрамчваха водата и я потъмняваха като в пещера. Кая спря и се загледа в лодката на татко, която дрейфуваше привързана. Ако я подкараше из мочурището и Татко разбереше, щеше да я нашиба с колана. Или пък с веслото, което подпираше до вратата на верандата — "приветствената бухалка" му викаше Джоди.

Може би копнежът да посегне към далечината я теглеше към лодката — килната на една страна, малка плоскодънна метална лодка, която Татко използваше за риболов. Беше се возила с нея още от малка, обикновено с Джоди. Понякога той ѝ даваше да я управлява. Тя дори познаваше пътя през някои от обърканите канали и приливни устия, които се виеха през плетеница от вода и суша, суша и вода, докато най-сетне стигнеха до морето. Защото, макар че океанът беше точно зад дърветата около къщурката, единственият начин да стигнеш до него с лодка беше да тръгнеш в обратна посока, навътре в сушата и да лъкатушиш с километри през лабиринт от водни пътища, които накрая свръщаха към морето.

Но тъй като беше само на седем години и беше момиче, Кая никога не беше излизала сама с лодката. А лодката дрейфуваше там, вързана с едно-единствено памучно въже за дънер. Сивкава мръсотия, очукани риболовни такъми и смачкани до половината тенекиени кутии от бира покриваха пода ѝ. След като се качи, Кая изрече на глас: "Трябва да проверя горивото, както казваше Джоди, за да не разбере Татко, че съм я взимала". Тя мушна една дръжка от папур в ръждясалия резервоар. "Мисля, че ще стигне за кратка разходка."

Като всеки разбойник намясто, Кая се огледа, а после отвърза въжето от дънера и загреба напред с единственото весло. Безшумният облак от водни кончета са разцепи на две пред лодката.