Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Кая, Кая, не. Не! — изкрещя той.

Все още млада и толкова красива, сърцето ѝ беше спряло да бие. Беше живяла достатъчно дълго, за да види как белоглавите орли са се завърнали — на Кая това ѝ стигаше. Той вдигна тялото ѝ на ръце и я залюля с плач. Зави я с одеяло и я докара на буксир до нейната лагуна в старта ѝ лодка — минаваше за последен път през плетеницата от потоци и приливни устия, покрай чапли и елени.

… а сетя ли, че дебне ни смъртта,

в кипариса девойката ще скрия.

Тейт получи специално разрешение да я погребе на собствената ѝ земя, под дъб, извисил се над морето, и целият град дойде за погребението. Кая нямаше да повярва на очите си, ако видеше дългите редици от бавно пристъпващи опечалени. Разбира се, пристигнаха Джоди и семейството му, както и всички братовчеди на Тейт. Присъстваха и някои търсачи на сензации, но повечето хора бяха дошли от уважение към способността ѝ да преживее толкова години сам-самичка в пущинака. Някои си спомняха момиченцето, което, облечено в опърпано, не по мярка палто, идваше с лодката си на кея и поемаше босоного към магазина да си купи царевичен булгур. Други от наобиколилите гроба ѝ бяха научили от книгите ѝ каква връзка създава мочурището между сушата и морето, които имат нужда един от друг.

Тейт вече беше разбрал, че прякорът ѝ не е жесток. Малцина се превръщат в легенда. Затова избра следния надпис за надгробния ѝ камък:

Вечерта след погребението ѝ, когато всички от семейството си бяха отишли, Тейт влезе в импровизираната ѝ лаборатория. Там бяха образците ѝ с грижливо надписаните етикети — най-старият беше на повече от петдесет години — най-пълните колекции от този тип. Кая му беше споменала, че иска да ги подари на лабораторията в Арчболд, и той някой ден щеше да го направи, но сега беше немислимо да се раздели с тях.

Когато влезе в къщурката — както тя я наричаше винаги, — Тейт усети как стените излъчват дъха ѝ, как подовете шепнат стъпките ѝ толкова отчетливо, че я извика по име. После се подпря на стената и заплака.

Чиновниците от съда го бяха помолили да потърси завещание и свидетелството ѝ за раждане. В старата стая отзад, някогашната спалня на родителите ѝ, той започна да рови в килера и откри на дъното кутии с части от живота ѝ, почти скрити под стари одеяла. Извади ги и седна на пода с тях.

Много, много внимателно отвори една стара кутия за пури, онази, от която бе започнало събирателството на Кая. Кутията все още носеше аромат на тютюн и на момиченце. Сред няколкото птичи пера, криле от насекоми и семена имаше стъклено бурканче с пепелта от писмото на майка ѝ, както и шишенце лак за нокти "Ревлон", бледорозов. Парченца и късчета от живота ѝ. Камъчета от нейния поток.

Най-отдолу на дъното беше пъхнат актът за собственост върху земята ѝ със сервитут за природна защита, който я опазваше от строителство. Поне тази част от мочурището щеше да остане завинаги дива. Нямаше обаче завещание или лични документи, което не го изненада, Кая не би се замислила за такива неща. Тейт смяташе да доживее дните си в нейната къщурка, знаеше, че тя би искала това и че Джоди няма да възрази.

По-късно през деня, когато слънцето залязваше зад лагуната, той забъркваше царевична каша за чайките и случайно погледна към пода на кухнята. Наведе глава встрани, защото за пръв път забеляза, че под купчината дърва и под старата печка линолеумът не е сменен. Кая винаги поддържаше в кухнята голяма купчина с дърва, дори и през лятото, но сега купчината беше намаляла и той мерна една особено очертана дъска. Отмести встрани останалите дърва и видя в шперплата капак. Наведе се, отвори го бавно и между дъските откри скривалище, където сред разните неща имаше и стара картонена кутия, потънала в прах. Извади я, вътре бяха натрупани десетки пликове от амбалажна хартия и една по-малка кутийка. Всички пликове носеха инициалите A. X. И от тях Тейт измъкна страници със стихотворения от Аманда Хамилтън, месната поетеса, която публикуваше простички стихотворения в местните списания. Тейт намираше стихотворенията на Хамилтън за доста слаби, но Кая винаги запазваше публикуваните изрезки и сега тук имаше цели пликове с тях. Някои от ръкописните страници съдържаха завършени стихотворения, но повечето бяха недовършени, със зачертани редове и сменени думи отстрани с почерка на поетесата — почерка на Кая.