Дилия Оуенс - Където пеят раците

Коленичила на брега, заобиколена от птичата вихрушка, тя се разтрепери. "Никога не съм искала нищо от хората. Може би сега ще ме оставят на мира."

Джоди пренесе малобройните ѝ вещи в къщурката и направи чай в стария чайник. Седна на масата да я чака. Най-сетне чу вратата на верандата да се отваря и тя влезе в кухнята с думите:

— О, ти още си тук.

Разбира се, че беше тук — пикапът му отвън се набиваше на очи.

— Моля те, седни за минутка, а? — каза той. — Искам да поговорим.

Тя не седна.

— Добре съм, Джоди. Наистина.

— Това значи ли, че искаш да си тръгна? Кая, ти прекара два месеца сама в онази килия, мислеше, че целият град е против теб. Почти не позволи на никого да те посещава. Разбирам това, да, но не мисля, че трябва да си замина и да те оставя сама. Искам да остана с теб няколко дни. Имаш ли нещо против?

— Живяла съм сама почти през целия си живот, а не някакви си два месеца! И не мислех, че целият град е против мен.

— Кая, не позволявай на тази ужасия да те отблъсне още повече от хората. Изпитанието бе смазващо за душата, но това все пак е възможност да започнеш наново. Присъдата може би беше техният начин да кажат, че ще те приемат.

— На повечето хора не им се налага да ги оправдават по обвинение в убийство, за да ги приемат.

— Знам и ти имаш достатъчно причини на този свят да мразиш хората. Не те обвинявам, но…

— Ето как никой не ме разбира — тя повиши глас. — Никога не съм мразила хората. Те мразеха мен. Те ме изоставиха. Те ме тормозеха. Те ме нападаха. Е, вярно е, че се научих да живея без тях. Без теб. Без Мама! Или без когото и да било!

Той искаше да я прегърне, но Кая се изскубна.

— Джоди, може би в момента съм изморена. Всъщност изтощена съм. Моля те, имам нужда да преодолея всичко това — делото, затвора, мисълта, че ще ме екзекутират — насаме, защото насаме е единственият начин, който познавам. Не умея да бъда утешавана. Твърде съм изморена дори да водя този разговор. Аз… — гласът ѝ заглъхна.

Не изчака отговора му, излезе от къщурката и потъна в дъбовата гора. Осъзнал, че няма смисъл, той не я последва. Щеше да я изчака. Предишния ден беше заредил къщурката с продукти — в случай че я оправдаят — и сега се зае да реже зеленчуци за любимия ѝ домашен пай с пилешко. Когато обаче слънцето залезе, не му останаха сили да изтърпи отсъствието ѝ нито минута повече, затова заряза горещия пай отгоре на печката и излезе. Кая беше обиколила няколко пъти плажа и когато чу, че пикапът му поема бавно по пясъчната пътека, изтича у дома.

Дъх на препечено тесто изпълваше къщурката до тавана, но Кая все още не чувстваше глад. В кухнята извади боите и започна да крои планове за следващата си книга за тревите в мочурището. Хората рядко забелязваха тревите, освен да ги окосят, да ги отъпчат или да ги отровят. Четката ѝ хвърчеше по платното по-скоро в черни, отколкото в зелени тонове. Мрачни картини на може би загиващи поляни под ударите на бурята. Трудно беше да се каже.

Кая наведе глава и зарида.

— Защо съм гневна сега? Защо сега? Защо се държах така гадно с Джоди?

Свлече се като парцалена кукла на пода. Свита на кълбо, все още разридана, копнееше да се гушне в единственото същество, което някога я беше приело такава, каквато е. Но котаракът беше останал в затвора.

Точно преди здрач Кая се върна на плажа, където чайките си почистваха перата и се настаняваха да нощуват. Когато нагази в разбиващите се вълни, в пръстите на краката ѝ в повратния си бяг към морето се блъснаха парченца раковини и черупки от раци. Тя посегна и вдигна две пера от пеликан точно като перото, сложено от Тейт на раздела "П" в речника, който ѝ бе подарил преди години за Коледа.

И зашепна стихотворение от Аманда Хамилтън.

На другата сутрин Кая седна в леглото си на верандата и попи наситените миризми на мочурището направо със сърцето си. На слабата светлина, която се процеждаше в кухнята, си приготви каша от царевичен булгур, бъркани яйца и питки — леки и пухкави като на Мама. Изяде всичко до троха. А после, когато слънцето изгря, изтича при лодката и потопила пръсти в бистрата дълбока вода, пое по лагуната.