Дилия Оуенс - Където пеят раците

Докато лодката разпенваше водата в канала, Кая разговаряше с костенурките и чаплите и вдигаше ръце високо над главата си. У дома.

— Ще събирам цял ден каквото си пожелая — каза.

А подсъзнателно се надяваше да срещне Тейт. Може би той работеше наблизо и тя щеше да го срещне случайно. Можеше да го покани в къщурката да хапнат от пая с пилешко, който бе изпекъл Джоди.

На по-малко от километър оттам Тейт газеше из плитката вода и взимаше проби в малки епруветки. При всяка негова стъпка, при всяко потапяне на епруветката се разбягваше ветрило от малки вълнички. Беше решил да работи в близост до къщичката на Кая. Може би тя щеше да излезе с лодката в мочурището и двамата щяха да се срещнат. Ако не се получеше, довечера той щеше да иде до къщичката ѝ. Не беше решил какво точно ще ѝ каже, но му мина през ум да ѝ налее малко разум с целувки.

В далечината се чу сърдитият рев на мотор, много по-силен от обикновена моторна лодка, който надделяваше над тихите звуци в мочурището. Тейт проследи приближаващия се към него звук и изведнъж пред погледа му изскочи една от новите лодки с въздушно витло, които не беше виждал досега. Тя разсичаше злорадо водата, издигаше се над нея и дори над тревите с шлейф от пръски подире си. И вдигаше шум като десет сирени.

Като мачкаше храсти и треви, лодката проряза своя диря през мочурището и после даде газ в приливното устие. Чаплите възроптаха шумно. На кормилото стояха трима мъже и щом зърнаха Тейт, обърнаха към него. Когато се приближиха, той позна шерифа и неговия помощник, а с тях и още един мъж.

Убила скоростта, лъскавата лодка си седна на задницата и продължи да се приближава. Шерифът извика нещо на Тейт, но дори и със свити до ушите си длани и наведен към тях, Тейт не можа да чуе нищичко от шума. Те се приближиха с поредна маневра, лодката се заклати до тази на Тейт и го оплиска с вода. Шерифът се наведе и кресна нещо.

Кая, която беше наблизо и също бе чула странната лодка, видя, че тя се приближава към Тейт. Даде на заден, вкара своята лодка в един гъсталак и остана да гледа как след думите на шерифа той замръзва с наведена глава и отпуснати рамене като ударен. Дори и от такова разстояние в стойката му се усещаше отчаяние. Шерифът изкрещя още веднъж и Тейт най-сетне подаде ръка и се остави помощникът да го изтегли в лодката им. Другият мъж скочи във водата и се покатери в лодката на Тейт. С отпусната брадичка и сведени очи Тейт стоеше между двамата униформени, а те обърнаха лодката и засилиха през мочурището към Баркли Коув, последвани от другия мъж в лодката на Тейт.

Кая ги изпрати с очи, докато лодките се скриха зад един обрасъл с морска зостера [15] Zostera marina (лат.) — тревисто растение, характерно за крайбрежието на северните райони на Северна Америка и Евразия. — Б. пр. нос. Защо бяха задържали Тейт? Имаше ли това нещо общо със смъртта на Чейс? Арестуваха ли го?

Прониза я остра болка. Най-сетне, след цял един живот, тя си беше признала, че това за нея е възможност да се срещне отново с Тейт, с надеждата, с която завиваше по потоците и го дебнеше през тръстиките и която я тласкаше в мочурището всеки ден от живота ѝ, още откакто беше навършила седем години. Познаваше любимите му лагуни и пътеките през опасните тресавища, винаги го следваше на безопасно разстояние. Дебнеше го да си открадне любов. Никога не я споделяше. Никой не можеше да те нарани, ако го обичаш от другия край на приливно устие. През всичките тези години тя го беше отхвърляла, но беше оцелявала, защото той беше там и я чакаше някъде из мочурището. Сега обаче може би нямаше вече да е тук.

Кая продължи да гледа по посока на отдалечаващия се шум на странната лодка. Джъмпин знаеше всичко — щеше да знае и защо шерифът е задържал Тейт и какво може да направи тя по въпроса.

Кая включи двигателя на лодката и пое на скорост през мочурището.

Гробището на Баркли Коув се простираше под сводестите клони на тъмни дъбове. Испанският мъх висеше на дълги завеси и създаваше подобни на пещери кътчета за старите надгробни камъни — ту цяло погребано семейство, ту някой самотен гроб — без никакъв ред. Чепатите пръсти на коренищата бяха разбили и разкривили надгробните камъни в прегърбени безименни силуети. Репери на смъртта, обрулени от природните сили до шепа камъни. В далечината морето и небето извисяваха твърде буйно глас за такова печално място.

Вчера гробището гъмжеше от граждани като мравки, включително всички риболовци и продавачи от магазините, които бяха дошли да погребат Скупър. Хората се тълпяха в неловко мълчание, а Тейт се придвижваше сред познатите си съграждани и непознатите роднини. Още от мига, когато шерифът го откри в мочурището, за да му каже, че баща му е починал, Тейт се движеше и вършеше всичко механично — с нечия ръка зад гърба си и побутвания отстрани. Не си спомняше нищо от въпросния ден, затова днес се върна на гробището, за да се сбогува.