Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Някой ще ни я прочете ли и на нас — изръмжа Тейт.

Госпожица Джоунс се изправи, застана с лице към Кая и зачете:

— Ние, съдебните заседатели, определяме госпожица Катрин Даниел Кларк за невинна по обвинението в убийство първа степен на господин Чейс Андрюс.

Краката на Кая се подкосиха и тя седна. Том я последва.

Тейт примигна. Джоди си пое дъх. Мейбъл изхълца. Галерията седеше неподвижна. Сигурно не бяха разбрали правилно. "Казаха, че не била виновна, така ли?" Надигна се вълна от шепот и бързо се извиси по сила до сърдити въпроси. Господин Лейн се провикна:

— Това е неправилно.

Съдията удари с чукчето.

— Тишина! Госпожице Кларк, съдебните заседатели ви намират за невинна по повдигнатото обвинение. Свободна сте да си вървите и ви се извинявам от името на щата, че сте излежали два месеца в затвора. Госпожи и господа съдебни заседатели, благодарим за отделеното време и за службата ви в полза на общността. Съдът се разпуска.

Около родителите на Чейс се събра малка групичка. Пати Лъв плачеше. Сара Сингълтъри се чумереше като останалите, но откри, че изпитва огромно облекчение. Госпожица Панзи се надяваше никой да не е забелязал как челюстта ѝ се е отпуснала. Самотна сълзица се търкулна по бузата на госпожа Кълпепър, сподирена от сянка на усмивка, че малката бегълка от мочурището се е измъкнала и този път.

В дъното на залата стояха група мъже в работни гащеризони.

— Съдебните заседатели ще трябва май да дават обяснения.

— Ерик не може ли да обяви съдебния процес за невалиден? Да го повторят отново?

— Не. Забрави ли? Не могат да те съдят два пъти за едно и също убийство. Свободна е. Измъкна се въпреки всичко.

— Шерифът оплеска нещата за Ерик. Не можа да държи на една и съща история, все измисляше по нещо ново. Такава теория, онакава теория.

— Дуеше се като на шоу по стрелба.

Но малката група недоволни бързо се разпадна, след като някои излязоха навън, сетили се, че трябва да наваксат с работата и как дъждът е поохладил нещата.

Джоди и Тейт се втурнаха през дървената порта към масата на защитата. Скупър, Джъмпин, Мейбъл и Робърт ги последваха и заобиколиха Кая. Не я докосваха, но стояха наблизо, докато тя продължаваше да седи неподвижно.

Джоди каза:

— Кая, можеш да си вървиш у дома. Искаш ли да те закарам?

— Да, моля те.

Кая се изправи и благодари на Робърт, че е пристигнал чак от Бостън. Той се усмихна.

— Забравете за тази глупост и продължете с изумителната си работа.

Тя докосна ръката на Джъмпин, а Мейбъл я притисна към щедрата си гръд. След това Кая се обърна към Тейт.

— Благодаря ти за нещата, които ми носеше.

После обърна очи към Том и не намери думи. Той просто я взе в прегръдките си. Хвърли поглед към Скупър. Не ги бяха запознавали, но разбра по очите му кой е. Кимна безмълвно в знак на благодарност и за нейна изненада той сложи ръка на рамото ѝ и го стисна лекичко.

След това заедно с Джоди Кая тръгна след съдебния пристав към задната врата на съдебната зала и когато мина покрай перваза на прозореца, докосна опашката на Неделния съдия. Той не ѝ обърна никакво внимание и тя се възхити на безупречната му преструвка, че няма нужда от сбогуване. Когато вратата се отвори, в лицето ѝ лъхна дъхът на морето.

Докато пикапът на Джоди поемаше с подскок от паважа по пясъчния път към мочурището, той ѝ говореше тихичко, че всичко ще се подреди, но че ще ѝ трябва известно време. Кая обхождаше с очи папура и чаплите, боровете и малките езерца, които проблясваха по пътя им. Изви врат да проследи двойка бобри, които гребяха като с весла. Като на прелетна птица рибарка, изминала десет хиляди километра до родния си бряг, умът на Кая пулсираше в копнеж и очакване на дома, тя почти не чуваше какво ѝ бърбори Джоди. Искаше ѝ се той да замълчи и да се вслуша в пустошта вътре в себе си. Тогава можеше да прогледне.

Кая се задъха, когато Джоди взе последния завой от криволичещата пътека и под дъбовете в очакване изникна старата къщурка. Испанският мъх се вееше леко по вятъра над ръждясалия покрив, а чаплата се крепеше на един крак в сенките на лагуната. Щом Джоди спря пикапа, Кая изскочи и изтича в къщурката, докосваше леглото, масата, печката. Джоди знаеше добре какво ще ѝ потрябва, затова беше оставил в ъгъла плик с трохи и изпълнена с нова енергия, с облени в сълзи страни Кая изтича с трохите на плажа, където чайките литнаха към нея от всички страни на брега. Големият червеноточко кацна и затъпка около нея, кимаше с глава.