Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Щеше да ѝ дойде нанагорно, вярно е. Но тя би могла да изтича от лодката до кулата и обратно и да спести по някоя минута тук или там.

— Минута тук или там нямаше да ѝ стигнат. Щяха да ѝ трябват още двайсет минути. Най-малко. Откъде би могла да ги спести тези двайсет минути?

— Е, може изобщо да не е отишла с лодката, може да е вървяла пеш от автобусната спирка по Главната и после по пясъчната пътека до кулата. Така е щяла да стигне по-бързо, отколкото по море.

От мястото си при масата на обвинението Ерик Частейн хвърли на шерифа убийствен поглед. Той беше убедил съдебните заседатели, че Кая е имала достатъчно време да извърши престъплението и да се върне до автобуса. Не им трябваше кой знае колко да бъдат убедени. Освен това имаше и важен свидетел, ловецът на скариди, който даде показания, че е видял как госпожица Кларк се е насочила към кулата с лодката си.

— Имате ли някакви доказателства, че госпожица Кларк е стигнала до кулата по суша, шерифе?

— Не. Но стигането дотам по суша е добра теория.

— Теория ли! — Том се обърна към съдебните заседатели. — Имали сте време за теории, преди да арестувате госпожица Кларк и преди да я държите два месеца в затвора. Истината е, че не можете да докажете, че е отишла по суша, а времето е било недостатъчно, за да стигне дотам по море. Нямам повече въпроси.

Ерик се изправи пред шерифа за кръстосан разпит.

— Шерифе, вярно ли е, че морето около Баркли Коув е известно с бързите си течения, насрещни и обратни, които могат да повлияят върху скоростта на една лодка?

— Да, вярно е. Знае го всеки, който живее тук.

— Човек, който знае как да използва такива течения, може да стигне много бързо от пристанището до кулата. Съответно ще му е съвсем удобно и да намали пътя по вода с двайсет минути. Вярно ли е това?

Ерик се ядосваше, че трябва да предлага поредната теория, но бе достатъчно да изложи някакво правдоподобно предположение, за което съдебните заседатели да се хванат и да паднат в капана.

— Да, вярно е.

— Благодаря.

Веднага щом Ерик се извърна от мястото на свидетелите, свидетелят беше пренасочен към Том.

— Шерифе, отговорете ми само с да или не, разполагате ли с данни в нощта на двайсет и девети срещу трийсети октомври да е имало силно течение, насрещно или обратно, и то да е скъсило времето, за което се стига от Баркли Коув до пожарникарската кула.

— Не, но съм сигурен…

— Шерифе, онова, в което сте или не сте сигурен, няма значение. Разполагате ли с данни, че в нощта на двайсет и девети октомври 1968 година е имало силно течение?

— Нямам.

На другата сутрин на Том му беше останал само още един свидетел. Последния му коз.

Той призова Тим О'Нийл, който от трийсет и осем години ловеше със собствена лодка скариди във водите край Баркли Коув. Тим наближаваше шейсет и пет години, беше висок и як, с гъста кестенява коса с по някой и друг бял косъм, но пък с почти изцяло побеляла брада. Хората го познаваха като тих и сериозен човек, честен и приятен, винаги готов да отвори врата на дама. Идеалният последен свидетел.

— Тим, вярно ли е, че на двайсет и девети срещу трийсети октомври миналата година си управлявал лодката си към Баркли Коув, приблизително между два без петнайсет и някъде до два часа през нощта?

— Да.

— Двама членове от екипажа ти, господин Хол Милър, който даде тук показания, и господин Алън Хънт, който депозира писмена декларация, твърдят, че са видели госпожица Кларк да кара лодката си на север покрай пристанището приблизително в гореспоменатото време. Знаете ли какво казаха?

— Да.

— Видяхте ли същата лодка, която са видели господин Милър и господин Хънт по онова време и на онова място?

— Да, видях.

— Съгласни ли сте с изявленията им, че сте видели госпожица Кларк в лодката, ѝ да кара на север?

— Не. Не съм.

— Защо?

— Нямаше луна. Беше много тъмно и лодката беше твърде далеч, за да я разпозная със сигурност. Познавам всички тук с такъв тип лодки, многократно съм виждал госпожица Кларк в нейната и винаги съм я разпознавал. Но онази нощ беше твърде тъмно, за да се разпознае лодката или пък кой беше в нея.

— Благодаря ти, Тим. Нямам повече въпроси.

Ерик се приближи плътно до мястото на свидетелите.

— Тим, дори и да не си могъл да разпознаеш лодката или пък кой точно е в нея, съгласен ли си, че лодка приблизително със същите размери и форма като тази на госпожица Кларк се е била насочила към пожарникарската кула на Баркли Коув приблизително към два без петнайсет през нощта, когато малко по-късно Чейс Андрюс намира смъртта си край кулата?