Дилия Оуенс - Където пеят раците

"Трябва да почакаме" — каза ѝ, докато ѝ наливаше горещ чай от термоса и ѝ предлагаше "топки от енот" — хлебно тесто, изпечено с плънка от кренвирш и люто сирене чедър, — които беше приготвил за случая. Дори и сега, на фона на тази студена съдебна зала, тя си спомняше топлите му рамене, които я докосваха под одеялото, докато хапваха и отпиваха на този сутрешен пикник.

Не им се наложи да чакат дълго. Само след няколко минути от север се надигна тупурдия като от стрелба. "Ето ги, идат" — каза Тейт.

На хоризонта се зададе тънък черен облак, който, докато се приближаваше към тях, се разширяваше нагоре. Писъците станаха още по-силни и остри, облакът бързо закри небето и не остана ни едно синьо петно. Стотици хиляди снежни гъски с плясък на криле, крясъци и планиране във въздуха се спуснаха над света. Част от тях се виеха във виражи, за да се приземят. Някъде около половин милион бели криле се вдигаха в пълен синхрон, с увиснали под тях розовооранжеви крака, докато птичата фъртуна се готвеше да кацне. Не беше затъмнение, а истинско избелване, при което всичко на земята изчезна наблизо и далеч. Отначало поединично, после с десетки и сетне със стотици гъските кацаха само на метри от мястото, където Кая и Тейт седяха под папратите. Небето се опразни, а влажната поляна се изпълни с пухкав сняг.

Нито един лъскав ресторант не можеше да се мери с това, а "топките на енота" бяха по-пикантни и вкусни от пъстървата с коричка от бадеми.

— Видяхте ли госпожица Кларк да влиза в стаята си?

— Разбира се. Отворих ѝ вратата и я изпратих да влезе здрава и читава вътре, преди да си тръгна.

— Срещнахте ли се с госпожица Кларк на другия ден?

— Бяхме се уговорили да се срещнем за закуска, така че я взех в седем и половина сутринта. Закусихме в заведението за палачинки "Стак ‘ем Хай". Върнах я в мотела ѝ в девет часа. И тогава я видях за последен път преди днешния ден — той хвърли поглед към Кая, но тя беше забила очи в масата.

— Благодаря ви, господин Фостър. Нямам повече въпроси.

Сега към редактора се обърна Ерик.

— Господин Фостър, чудех се защо вие сте отседнали в хотел "Пидмонт", най-добрия в града, а издателството ви е платило госпожица Кларк — талантлива авторка и една от най-любимите ви, както отбелязахте — да отседне в такъв долнопробен мотел като "Трите планини"?

— Е, ние, разбира се, ѝ предложихме, дори препоръчахме на госпожица Кларк да отседне в "Пидмонт", но тя настоя да отиде в мотела.

— Така ли? Тя знаеше ли името на мотела? Специално ли настоя да отседне в "Трите планини"?

— Да, изпрати писмо, че предпочита да отседне в "Трите планини".

— Обясни ли ви защо?

— Не, не зная защо.

— Е, аз имам известна представа. Това тук е туристическата карта на Грийнвил — Ерик размаха картата, докато се приближаваше към свидетелското място. — Ето, вижте, господин Фостър, хотел "Пидмонт" — четиризвездният хотел, който сте предложили на госпожица Кларк — е разположен в центъра на града. От друга страна, мотелът "Трите планини" се намира на шосе четиресет, близо до автогарата на автобусите на "Трейлуейс". Всъщност, ако разгледате картата внимателно като мен, ще видите, че "Трите планини" е мотелът най-близо до автобусната гара…

— Възразявам, Ваша чест — обади се Том. — Господин Фостър не е специалист по градоустройствения план на Грийнвил.

— Но картата е. Разбирам накъде биеш, Ерик, и ще те оставя да го направиш. Продължавай.

— Господин Фостър, ако някой смята да стигне посред нощ бързо до автобусната гара, не е ли логично да избере "Трите планини" вместо "Пидмонт"? Особено ако смята да върви пеш. Искам от вас само потвърждение, че госпожица Кларк е поискала изрично да отседне в "Трите планини", а не в "Пидмонт".

— Както вече казах, тя помоли да я настаним в "Трите планини".

— Нямам повече въпроси.

— Пренасочване на свидетеля? — попита съдия Симс.

— Да, Ваша чест. Господин Фостър, от колко години работите с госпожица Кларк?

— От три.

— И макар че не сте я срещали преди посещението ѝ в Грийнвил през октомври миналата година, можете ли да кажете, че сте поопознали госпожица Кларк доста добре от кореспонденцията ви през всичките тези години? Ако е така, как бихте я описали?

— Да, поопознах я. Мисля, че е стеснително и кротко същество. Предпочита да си стои сама в пущинака. Отне ми известно време да я придумам да дойде в Грийнвил. От всяко положение тя би избегнала човешките тълпи.

— Като тълпата хора, които ще срещнете в голям хотел като "Пидмонт" ли?