Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Колко време чака ответницата? И всъщност видя ли я да се качва на автобуса в два и половина следобед?

— Мисля, че чака около десет минути. Всички я видяхме как си купува билет от шофьора, как му дава куфара си и се качва в автобуса. Автобусът тръгна и тя определено беше вътре.

— И предполагам, че си я видяла също така да се връща след два дни на трийсети октомври, с автобуса в един и шестнайсет следобед. Вярно ли е?

— Да, след два дни, малко след един и петнайсет следобед вдигнах поглед, когато автобусът спря, и видях госпожица Кларк, слизаше от него. Посочих я на останалите касиерки.

— И какво направи тя после?

— Отиде на кея, качи се в лодката си и пое на юг.

— Благодаря ти, Сара. Нямам повече въпроси.

— Имаш ли въпроси, Ерик? — попита съдия Симс.

— Не, Ваша чест, нямам въпроси. Всъщност от списъка на свидетелите виждам, че защитата възнамерява да извика неколцина граждани да свидетелстват, че госпожица Кларк се е качила и е слязла от автобуса на "Трейлуейс" на датите и в часовете, посочени от госпожа Сингълтъри. Обвинението не оспорва тези показания. Всъщност това отговаря и на нашата теза, че госпожица Кларк е пътувала с автобусите в посочените часове, и ако съдът сметне за нужно, не е необходимо да разпитвате останалите свидетели по този въпрос.

— Добре. Госпожо Сингълтъри, свободна сте. Какво ще кажете, господин Милтън? Ако обвинението приема факта, че госпожица Кларк се е качила на автобуса в два и половина следобед на двайсет и осми октомври 1968 година и се е върнала някъде около един и шестнайсет следобед на трийсети октомври 1968 година, има ли нужда да призовавате други свидетели за целта?

— Не, Ваша чест.

Външно Том изглеждаше спокоен, но наум изруга. Алибито на Кая, че е отсъствала от града по време на смъртта на Чейс, беше един от най-силните козове на защитата. Ерик обаче успешно разводни това алиби, като просто го прие и дори заяви, че няма нужда да се изслушват показанията, че Кая е пътувала за и от Грийнвил през деня. За обвинението това нямаше значение, защото то твърдеше, че Кая се е върнала в Баркли през нощта и тогава е извършила убийството. Том беше предвидил този риск, но реши, че е жизненоважно съдебните заседатели да изслушат показанията, да си представят как Кая напуска града през деня и се връща вече след злополуката. А сега те щяха да решат, че алибито ѝ не е достатъчно важно дори за да бъде потвърдено.

— Отбелязваме го. Моля, продължете със следващия си свидетел.

Плешив и нисичък, с плътно закопчано сако около кръглото коремче, господин Ланг Фърлоу даде показания, че притежава и стопанисва мотела "Трите планини" в Грийнвил и че госпожица Кларк е била отседнала в мотела от двайсет и осми до трийсети октомври 1968 година.

Кая изпитваше погнуса дори да слуша този мазен и космат мъж, когото се надяваше никога повече да не види и който сега стоеше тук и говореше за нея, като че ли тя не присъстваше. Той обясни как я завел до стаята ѝ в мотела, но не спомена, че се е мотал там твърде дълго. Все измисляше причини да остане в стаята ѝ, докато тя не отвори вратата и не му намекна да си върви. Когато Том го попита откъде знае за идването и заминаването на госпожица Кларк от мотела, той се ухили и каза, че тя е от онези жени, които мъжете забелязват. Добави колко била странна и как не знаела да използва телефона, как дошла пеш от автогарата с мукавения си куфар и как си донесла вечерята в пликче.

— Господин Фърлоу, на следващата нощ, двайсет и девети октомври 1968 година, когато умира Чейс Андрюс, вие сте дежурили през нощта на рецепцията в мотела. Вярно ли е това?

— Да.

— След като госпожица Кларк се е върнала в стаята си в двайсет и два часа след вечеря с редактора ѝ, видяхте ли я да напуска отново? По което и да било време през нощта на двайсет и девети или пък рано сутринта на трийсети октомври, видяхте ли я да напуска или да се връща в стаята си?

— Не. Бях там цяла нощ и не я видях да излиза от стаята си. Както казах, стаята ѝ беше точно срещу рецепцията, така че щях да я забележа да излиза.

— Благодаря ви, господин Фърлоу, това е всичко. Свидетелят е на ваше разположение.

След като няколко минути подложи свидетеля на кръстосан разпит, Ерик продължи.

— Добре, господин Фърлоу, значи вие сте напускали два пъти рецепцията, за да идете до тоалетната в апартамента си и да се върнете, момчето от пицарията ви е донесло пица и вие сте му платили, настанили сте четирима нови клиенти и двама клиенти са си заминали, между всичко това сте си проверявали сметките. Трябва да ви призная, господин Фърлоу, че в цялата тази суматоха госпожица Кларк е имала достатъчно възможности да излезе тихо от стаята си, да пресече бързо улицата и вие изобщо да не я видите. Възможно ли е това?