Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Лежа на постелка за йога насред танцовото й студио. Гърдите ми са покрити с някакъв зеленикав гел за бръснене с алое, който побелява, като се запени. Малко ми е странно Тифани да ме бръсне, защото никога не ме е бръснала жена, а и никога не съм си бръснал гърдите. Докато ме сапунисва, затварям очи и усещам гъделичкане в пръстите на ръцете и краката.

Кикотя се всеки път, като плъзва бръснача по гърдите ми.

Кикотя се всеки път, като плъзва бръснача по гърба ми.

— Искаме тези мускули да блестят на сцената, нали?

— Не може ли просто да нося тениска? — предлагам, макар че — по някакъв странен начин — тайничко изпитвам удоволствие Тифани да ме бръсне.

— Слънцето носи ли тениска?

Слънцето не носи и жълто трико, но не й го казвам.

В очакване наголемия ден с Тифани всеки ден тичаме малко по-бързо. Напрягаме сили и след парка пробягваме в спринт последния километър и половина до дома й и здравата се изпотяваме. Винаги надбягвам Тифани, понеже съм мъж, вярно, но и защото съм отличен бегач.

Два дни предисъстезанието, точно преди да изпълним танца за двайсет и пети път днес — двайсет и пет е любимото число на Тифани — тя ме предупреждава:

— Трябва да го изпълним безгрешно.

Така че давам всичко от себе си и докато се наблюдавам в огледалата наоколо, си мисля, че наистина танцуваме безгрешно! Накрая съм страхотно развълнуван, защото знам, че ще спечелим — особено като се има предвид как задобряхме след толкова саможертви и тежки тренировки. Този минифилм без съмнение ще има хепиенд!

Но докато почиваме и пием вода, нещо в държането на Тифани не е както трябва. Не ми крещи, даже не ме ругае, затова питам:

— Какво ти е?

— Колко души ще доведеш на състезанието?

— Поканих всичките си познати.

— Според Вероника цялото ти семейство ти е сърдито, понеже изостави Орлите.

— Мама не е.

— Тревожа се, че ако нямаме достатъчно поддръжници, които да ни аплодират, съдиите ще вземат да се подведат от по-големия фен клуб на друг танцьор. Може да не спечелим и тогава няма да ти бъда свръзка, Пат.

— Ако утре вечерне си зает, би ли дошъл с жена си и децата си на танцов рецитал? — питам Клиф. — Хореографията ни е много добра и май имаме шанс да спечелим, ако публиката ни подкрепя достатъчно, а не вярвам баща ми и брат ми да дойдат, така че…

— И след утре вечер приключваш с тези дълги репетиции?

— Да.

— И ще дойдеш на мача с Червенокожите в…

— Хмммм.

— Кажи ми само това: ако дойда на танцовия рецитал, ти ще дойдеш ли с нас на мача в неделя? Липсваш на Инвазия от Азия и честно казано, имаме чувство, че прокълна Орлите, като ги заряза посред сезона. Горкият Баскет улови само две топки в последните три мача, а тази седмица нямаше нито едно улавяне. И Птиците загубиха три поредни мача. Липсваш ни на „Линк“, Пат.

— Не мога да говоря по този въпрос, докато не приключи танцовият рецитал утре вечер. Мога да кажа само, че трябва да намеря възможно най-много хора, които да ни аплодират с Тифани, за да повлияем на съдиите. Повярвай, много е важно да спечелим, а според Тифани реакцията на публиката подвежда съдиите.

— Ако дойда, след състезанието ще говорим ли за нещото, за което не бива да говориш?

— Клиф, до утре вечер не мога да говоря за това.

— Добре тогава, а аз не мога да ти кажа дали ще дойда да ви гледам — отсича Клиф.

Отначало го вземам за блъф, но той повече не повдига въпроса и накрая на сеанса ме обзема чувството, че съм пропилял шанса си да доведа Клиф и жена му на рецитала, което силно ме потиска.

Здравейте, свързахте се с телефонния секретар на Джейк и Кейтлин. Моля оставете съобщение след сигнала. Бийп.

— Джейк, извинявай, задето звъня толкова късно, но чак сега приключих репетицията. Знам колко ми се сърдиш, защото мислиш, че съм урочасал хората, които в момента ме карат да тананикам, но ако доведеш Кейтлин на танцовия ми рецитал, вероятно ще мога да направя онова нещо, което правехме всяка неделя, особено ако ни аплодирате много силно. Трябват ни хора да ни аплодират, защото съдиите понякога се влияят от публиката. Изключително важно е да спечелим това състезание. Като твой брат те моля да доведеш жена си в „Плаза“…

Бийп.

Затварям и пак набирам.

Здравейте, свързахте се с телефонния секретар на Джейк и Кейтлин. Моля оставете съобщение след сигнала. Бийп.

— В хотел „Плаза“ в…

— Ало? Наред ли е всичко?

Гласът на Кейтлин е — така ме стряска, че затварям с пълното съзнание как съм пропилял шанса си да доведа Джейк на танцовия рецитал.