Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Пат, знаеш го, ще дойда, разбира се. И ще те аплодирам силно, но победата не е най-важното — казва мама. — Впечатляващото е, че само за няколко седмици се научи да танцуваш.

— Все пак попитай татко, става ли?

— Добре. Но не се надявай много. Танцов рецитал е последното нещо, което би посетил, дори и Орлите да бяха спечелили последните три мача.

В събота Вероника ни оставя пред хотел „Плаза“ и точно преди да потегли, казва:

— Отпуснете се.

Вървя след Тифани през фоайето, където от четири кули в голям фонтан пръска вода поне на три метра височина. В басейна плуват истински рибки, а наоколо има надписи „НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ МОНЕТИ ВЪВ ФОНТАНА“. Тифани е идвала и преди. Направо подминава информацията и ме повежда през лабиринт от коридори със златисти тапети и скъпарски лампи, изобразяващи големи бронзови риби с крушки в устата. Накрая намираме залата, където ще се проведе танцовият рецитал.

От двете страни на голяма сцена висят червени завеси. Високо над дансинга е окачен огромен транспарант с надпис: „ТАНЦИ СРЕЩУ ДЕПРЕСИЯТА“. Отиваме да се регистрираме и се оказва, че сме първите пристигнали състезатели, и дебелата жена, която отговаря за това, ни осведомява:

— Регистрацията започва чак след един час.

Сядаме на последния ред. Оглеждам се. Над нас се люшка грамаден полилей, а таванът е доста необичаен — по него са налепени пластмасови цветчета и ангелчета, и разни други гъзарии. Тифани е притеснена. Непрекъснато си пука кокалчетата.

— Добре ли си? — питам я.

— Моля те, не ми говори преди изпълнението. Носи лош късмет.

Спирам се на едно място и скоро започвам и аз да се притеснявам, особено защото за мен залогът е много по-голям отколкото за Тифани, а тя очевидно е разстроена. Опитвам се да не мисля за опасността да загубя шанса си да изпратя писмо на Ники, но, естествено, вече не съм в състояние да мисля за нищо друго.

Когато другите състезатели започват да пристигат, забелязвам, че повечето приличат на гимназистки. Намирам го за доста странно, но си мълча — най-вече защото не ми е разрешено да говоря с Тифани.

Регистрираме се, даваме песента си на озвучителя, който явно помни Тифани от миналата година, защото отбелязва:

— Пак сте тук?

Тифани кимва и отиваме зад кулисите да се преоблечем. За щастие успявам да си сложа трикото, преди някой от другите участници да е дошъл.

Стоя си кротичко до Тифани в далечния край и си гледам работата, когато една грозна жена довтасва с клатушкане и се сопва на Тифани:

— Знам, че вие, танцьорите, сте доста либерални по отношение на телата си. Но нима очаквате да позволя на непълнолетната си дъщеря да се преоблича пред този полугол мъж?

Тифани вече е много притеснена — ясно ми е, защото даже не наругава грозната жена, която между другото ми напомня по разплутия си вид и бухналата бабешка прическа за една от сестрите в лошото място.

— Е? — настоява майката.

Забелязвам килер в другия край на стаята.

— Ако искате, ще отида там, докато всички се преоблекат.

— Става — склонява жената.

С Тифани влизаме в склада, пълен със стари, прилични на пижами костюми най-вероятно от детско шоу — костюми на лъвове, тигри и зебри. Прашен кашон с ударни инструменти — дайрета, триангели, чинели и дървени пръчки да ги удряш една в друга — ми напомня за музикалната стая на лошото място и за сеансите с релаксираща музика, на които ходех в началото, докато не ме изритаха. И изведнъж ме връхлита ужасяваща мисъл: ами ако някой от другите състезатели танцува на песен на Кени Джи?

— Провери на кои песни ще танцуват другите — обръщам се към Тифани.

— Казах ти да не ми говориш преди изпълнението.

— Просто провери дали някой няма да танцува на песен на джаз изпълнител с инициали К. Дж.

След секунда замисляне тя налучква:

— Кени…

Затварям очи, тананикам си монотонно и броя на ум до десет, като изпразвам съзнанието си.

— Боже — въздъхва Тифани, но все пак става и излиза от склада.

Връща се след десет минути.

— Няма песни на този човек — осведомява ме Тифани и сяда.

— Сигурна ли си?

— Казах ти — няма Кени Джи.

Затварям очи, тананикам си монотонно и броя на ум до десет, като изпразвам съзнанието си.

Някой почуква, Тифани отваря вратата и виждам колко много майки има сега зад кулисите. Жената, която почука, казва на Тифани, че всички танцьори са регистрирани и преоблечени. Излизам от склада и с шок установявам, че ние с Тифани сме по-възрастни от всички останали състезатели поне с петнайсет години. Обградени сме от тийнейджърки.