Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Не искаш ли да видиш как ще се справи Баскет тази седмица? Защо тананикаш?

— Когато танцуваш, ти е позволено да опипваш партньора си, Пат. Няма нищо сексуално. Да, при първата поддръжка ръцете ти ще са на задника и чатала ми. Защо се разхождаш напред-назад? Пат, няма нищо сексуално, това е модерен балет.

Виждате ме как помпаммускули: лежанка, повдигания на краката, коремни преси на „Стомах мастър 6000“, велоергометър, клекове, юмручни лицеви опори, сгъвания на дъмбели — пълната програма.

— Добре съм, Пат.Нищо ми няма. Докато учим поддръжките, ще ме изпуснеш няколко пъти, но не защото не си достатъчно силен. Трябва да центрираш дланта си право в основата на чатала ми. Ако искаш, ще ти обясня по-подробно. Ела. Ще ти покажа. Дай си ръката.

— Майка ти каза, че не искаш да обсъждаш Орлите с… защо тананикаш? — пита Клиф. — Не съм изричал името на саксофониста. Какво става?

— Никога не съм мислела, че ще го кажа, но май няма да е зле да си починеш от танците и да гледаш мача с Джейк и баща си — въздъхва мама. — Знаеш колко мразя футбола, но вие с баща ти изглежда изградихте връзка, а с Джейк пак започвате да се държите като братя. Пат, моля те, спри да тананикаш.

— За вторатаподдръжка ще трябва да ме гледаш, Пат. Най-вече точно преди да се засиля. Не е нужно да гледаш чатала ми, но трябва да си готов да натиснеш силно, за да набера по-голяма височина. Ако не ме натиснеш, когато сгъна колене, няма да успея да завърша скока и вероятно ще си разбия главата в пода.

— Знам, че ме чуваш и като тананикаш, Пат. Виж се само! — вика баща ми. — Свит в леглото, тананикащ си като дете. Птиците загубиха с фийлд гол в Ню Орлиънс, а твоето момче Баскет няма нито едно улавяне. Не си мисли, че танците ти не са виновни за изхода на мача.

— Приличашна слабоумна змия! Трябва да лазиш на ръце, не да се плъзгаш и да се гърчиш или каквито там ги вършиш, мамка му. Хайде, гледай аз как го правя.

В очакванена големия ден с Тифани всеки ден тичаме малко по-бързо. Напрягаме сили и след парка пробягваме в спринт последния километър и половина до дома й и здравата се изпотяваме. Винаги надбягвам Тифани, понеже съм мъж, вярно, но и защото съм отличен бегач.

— С какво те държиТифани? — пита Рони.

Двамата сме в сутерена на родителите ми. Наблюдавах го как с хлипане вдигна един-единствен път от лежанка трийсет килограма, а сега си почива. Това е изненадващо посещение, замаскирано като тренировка.

— Предупредих те да се пазиш. Казвам ти, Пат, не знаеш на какво е способна тази жена. Снаха ми е способна на всичко. На всичко!

— Показвашслънцето с ръце. В центъра на сцената представляваш слънцето. И когато правиш с ръце големия кръг, нека да е бавно и целенасочено — точно като слънцето. Танцът изобразява един ден на слънцето. Ще изгрееш и ще залезеш на сцената на фона на песента. Ясно?

— Искам даговориш с Тифани и да й обясниш колко е важно да гледаш мача на Орлите с баща си — нарежда ми мама. — Моля те, стига си тананикал, Пат. Умолявам те, престани да тананикаш!

— Втората поддръжкаопределено е най-трудната, защото трябва да се изправиш от клекнало положение, докато ме държиш над главата си. Смяташ ли, че си достатъчно силен? Ако си твърде слаб, ще измислим нещо друго. Нека първо опитаме и ще видим.

— Защотова танцово състезание е толкова важно за теб? — пита Клиф.

Вдигам очи към слънцето, нарисувано на тавана в кабинета му, и се усмихвам.

— Какво има? — пита той.

— Танцът ми позволява да бъда това — посочвам нагоре.

Клиф проследява пръста ми.

— Позволява ти да бъдеш слънцето ли?

— Да — потвърждавам и пак се усмихвам на Клиф.

Наистина ми харесва да съм слънцето: нали именно неговите лъчи се показват иззад облаците. А и като се съгласих да съм слънцето, получих възможност да пиша писма на Ники.

— Моля те, престанида тананикаш в слушалката, Пат. На твоя страна съм. Разбирам желанието ти да научиш някакво изкуство заради жена. Нали помниш как ти свирих на пиано? Обаче има разлика: Кейтлин никога не би ме накарала да пропусна мач на Орлите, защото знае, че за мен това не е просто футбол. Чувам проклетото ти тананикане по телефона, Пат, но няма да млъкна, ясно? Държиш се като откачен. И ако утре Орлите загубят от Пиратите, татко ще реши, че си проклел Птиците.

— Добре, вече си знаешхореографията, поне грубо. Сега искам да гледаш моята. Ще ти кажа „вдигай“, когато дойде време за поддръжка, за да си подготвен. Но не се тревожи, защото стига да се справяш с твоята част, аз ще се погрижа да заковем поддръжките. Става ли?